Вишновка или домашен ликьор от вишни – това е класика сред домашно приготвените питиета и мнозина от нас имат детски спомени за този чуден ликьор. Истината е, че дълги години думата „вишновка“ предизвикваше тръпки в мен и то точно заради детските ми спомени. Дядо, светла му памет, държеше шише с вишновка на прозореца на лятната кухня и от време на време се „комкаше“, но канеше и нас да опитаме. Аз съм си любопитна по природа и сигурно бих опитала, но вида на сбръчкани, обезцветени, спиртосани и видимо мъртви вишни, накиснати и плуващи в шише с нещо си, а в допълнение изпаднали костилки, кротко обитаващи дъното на бутилката е достатъчно отблъскваща за едно дете, така че никога не посмях да се престраша.

В рецептата за ягодов ликьор вече споменах, че сладките питиета като цяло и в частност ликьорите, не са моите питиета. Вишновката, обаче, е изключение от правилото. Харесвам приятната киселост и свежият аромат на този домашен ликьор, лекотата на вкуса и не на последно място – дълбочината на цвета. За разлика от прозрачно-рубиненото червено на ягодовия ликьор, вишновката има наситен, плътен, тъмночервен цвят като на добро вино. Излишно е да споменавам, че е измамно леко питие, защото алкохолното съдържание си е в него, но просто не се усеща. По въпроса за съотношението плодове-захар-алкохол може да увеличите количеството на алкохола и захарта по свое усмотрение. При по-голямо количество алкохол цветът няма да е така наситен, но както знаем – всеки си има вкус!

В случай, че сте решили да приготвите вишновка (домашен ликьор от вишни, ако предпочитате), ще се сблъскате с множество рецепти, в които съотношението на продуктите, методиката и времето са различни. Дядо ми правеше вишновката с ракия – слагаше плодовете (заедно с костилките) и захарта в шишето и го държеше до прозореца като разклащаше от време на време. Аз, обаче, не харесвам миризмата на костилки, а и съм чувала от лели, свати и съседки, че костилките отделят някакви вредни вещества, така че отделям време за да извадя костилките от вишните. Честно казано не съм се задълбочавала и не съм проучвала въпроса дали и какви вещества се отделят от костилките, но явно силата на детския спомен работи и до ден днешен, така че взимам мерки в моята вишновка да не попадат костилки, а ликьорът да е прецеден и възможно най-изчистен от всякакви „обитатели“.

Друг фолклор за който нямам обяснение е да се ползват листа от вишна, тоест да се сложат в съда заедно с плодовете и алкохола за времето на „втасване“. Знам, че ролята на листата е да действат като консервант, но как точно го правят – не мога да кажа. Веднъж завинаги съм решила, че 5-6 листа няма да навредят на домашния ми ликьор, а ако имат полезна функция – толкова по-добре! Толкова по въпроса за традициите, продължавам със същината на въпроса.

 

Продуктите за домашен ликьор от вишни

  • 1 кг. вишни
  • 500 г. захар
  • 1 л. водка (по желание заменете с ракия или друг алкохол)
  • 4-5 листа от вишна

 

Приготвянето на домашна вишновка:

Вишните се измиват и се почистват от костилките. Слагат се в съд с подходяща големина – трилитров буркан, например.

Захарта се сипва във водката и се разбърква докато се разтвори напълно.

След като захарта се е разтворила, течността се изсипва при вишните, добавят се листата и бурканът се прибира на тъмно и хладно място в продължение на 30-40 дни. Отварям скоба – ако във вишните ви има „гости“ (разбирай червейчета, което се приема за гаранция, че плодовете са екологично чисти) още на следващия ден те ще изплуват на повърхността на течността. Може внимателно да ги отстраните с помощта на лъжица или да се направите, че не сте ги видели. Може да се заиграете и да прецедите цялата плодово-алкохолна смес през тензух, да върнете внимателно вишните в алкохола, тоест – да си отворите доста работа, при това цапаща!

Готовата вишновка се прецежда внимателно в стъклена бутилка и може да се съхранява с години.

Както и с ягодовият ликьор, при мен вишновката престоя на балкона, където е сравнително прохладно. Може да приберете буркана в шкафа под мивката или в друг шкаф докато дойде момента да прецедите. За самото прецеждане ползвах тензух, а след това прецедих още веднъж като ползвах памук, който сложих във фуния за да съм сигурна, че няма да има никаква утайка и ликьорът ще е идеално чист. Що се отнася до самите вишни, може да оставите да се изцедят добре и да приберете във фризер. Ще ви послужат за бонбони „пияна вишна“, торти или други сладкиши, но не забравяйте, че са добре наквасени с алкохол и не са подходящи за деца.

Добавете лед, газирана вода, ако желаете и ще имате прекрасно питие с аромат на лято!

 

 

домашен ликьор от вишни

 

Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!

 

(Visited 454 times, 8 visits today)