Интересно нещо са класическите рецепти. Тази е стара и при това английска. Естествено, че не е от Кралският двор. Казват, че била ирландска, но всеки да вярва каквото си иска.

Ако погледнете в Уикипедия, там пише едни много интересни неща за тази простичка, но изключително вкусна манджица. Като например – този пай се е приготвял още през 1791, след като картофите стават основната достъпна храна за бедните. Първоначално се е приготвял от остатъци от печено месо, което се сервира с допълнителна гарнитура от картофено пюре, освен коричката от картофено пюре, която покрива ястието. Името „Овчарски пай“ се появява 100 години по-късно като синоним на „Cottage pie“, без значение дали основната съставка е телешко или овнешко.

След всичката тази история, която може и да знаете, започваме да готвим. В нашия квартален магазин нямаше нито телешка, нито агнешка кайма и аз ви го предлагам в побългарен вариант, което не го прави по-малко вкусен.

Разбира се, реших да подходя много амбициозно и да се меря със самият Гордън Рамзи, пък било то и с обикновена свинска каймица. Като ще е гарга – рошава да е! Изнамерих рецептата точно на Гордън Рамзи, запретнах ръкави, ударих глътка ирландско уиски за кураж и ето какво сътворих.

Продуктите за овчарски пай:

500-600 гр. кайма
2 средни глави лук
3 скилидки чесън
2 моркова
1 с. л. доматено пюре
2 с. л. сос Уорчестър
100 мл. червено вино
150-200 мл. пилешки бульон
1 дафинов лист
2 щипки суха мащерка
сол пипер на вкус

За картофено пюре:

5-6 картофа
прясно мляко
масло
сол, пипер на вкус

Приготвянето на овчарски пай:

Лукът, чесънът и настърганите моркови – всички заедно в тигана да се позапържат. Като поомекнаха им добавих каймата. Пърженето е като за обикновена мусака. Като се поизпържи и стана на трохи, добавих доматеното пюре, соса Уорчестър и виното. Оставих го да се задушава докато виното почти се изпари и сложих бульона. Ако не ползвате бульон – и чиста водичка ще свърши същата работа.

След като и водата се поизпари изиспах в тавата, настъргах кашкавал и покрих с картофеното пюре, което си бях приготвила от предната вечер. Отгоре наръсих съвсем малко пармезан, че така казва Рамзи.  Пекох 25 минути в предварително загрята фурна на 200 градуса.

Ето го и резултата:
Овчарски пай Гордън Рамзи
Ето го и Овчарският пай на Гордън Рамзи.
Shepherds_pie_A0

И сега да ви кажа как загубих собствения си двубой с Великият Рамзи. Разтроена между готвенето, обясняването на „наречието“ и неговите видове на дъщеричката (че е грипава и си е вкъщи, но уроците не трябва да страдат) и оставката на правителството, си посолих къкрещата каймяно-зеленчукова смес не веднъж, а ДВА пъти!

Срам и позор!

Като виден политик моментално изразих реакция на случващото се с „Въх, ся к’во ше прайм!“. И за да не ми организират домашно бламиране и оставка като готвач (де тоз късмет!!!) сварих още 2-3 картофа и сервирах съвсем по староанглийски –  с допълнително картофено пюре.
Така че, мили дами, извода е ясен – „наречието“ и училищните домашни не могат да носят вина за пресолена манджа, нито Готвача!

Много моля, Правителството (сегашно и следващи) да ме уведомяват предварително за действията си, че да си нямаме проблеми! :)))

Усмихвайте се МНОГО и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!

 

(Visited 1 115 times, 2 visits today)