Денят ми започна по възможно най-добрият начин – с усмивка. Подарена ми от стара и обичана приятелка, която през всичките години на познанството ни си остава един от най-ведрите и лъчезарни хора, които познавам.  И преди да прочетете рецептата за печени дюли с мед и орехи, усмихнете се и вие на написаното от нея, защото с непосредствения си коментар под рецептата за ябълково брауни ми припомни собствените ми математически неволи, когато се опитвах да изчисля обиколка на кръг за една питка, при това съвсем неуспешно.

 „Харесах си рецептата и след цял скучен работен ден, запретнах ръкави и си казах: е, сега вече и аз като скопосна домакиня ще спретна десертче, ама не какво да е, ами на Кремито вкусните рецепти.

След първото изречение от упътването, тутакси изпаднах в задълбочен анализ от тази част на текста: “Тавичка 28/16 “. Креми, пропуснала си още едно необходимо нещо: рулетка!!!! С моя скромен опит в правенето на десерти, идея си нямам кое колко сантиметра е. Моя поглед върху тавичките е колко човека ще могат да похапнат,/ако въобще става за ядене /, ама тия 28 см… Грабнах рулетката, измерих всичко налично и след като големия ми син сметна лицата на геометричните фигури, ми посочи правилната тавичка. Дотук добре!

В това време малкия ми син ме окуражаваше непрекъснато: ” Мамо, въобще не се хващай ! Няма смисъл ! ” Но, аз, категорично заявих, че в името на любовта съм готова на всичко!!! Нали, чакам татко им. Отутк нататък нямах никакъв проблем, всичко си обяснила чудесно и лесно. Сложих тавата в печката и след първите спокойни 45 минути на печене, настана едно дълго и мъчително припичане. Не спрях да топуркам до фурната и да тикам клечките, щото нали така пише. Брех, да му се не види, все ми остава по клечката. След кратък размисъл по темата дали да го ядат в неприятно овъглен вид или с лъжичка / ако се наложи / изключих фурната. Не знам дали е станал – по едно време ухаеше чудесно и децата веднага искаха да пробват, но аз ги спрях. Ще пиша като го орежат и го пробват. Добре, че при моя мъж любовта не минава през корема! Но аз съм нахъсана и ще продължавам да опитвам !!“

Аз съм убедена, че сладкишът на Нина се е получил, въпреки „топуркането“ и сложните математики! Ако сте се усмихнали и вие, приберете си рулетките и оставете децата на мира, защото днешният ароматен десерт е съвсем простичък, но за сметка на това традиционен, а и подходящ за тези, които спазват Коледните пости.

Ароматът на печени дюли, мед, канела и ванилия е неустоим и за мен това е най-добрият начин да се приготвят дюлите. Може би защото не ги обичам под формата на компот и сладко. Някак си ми се губи богатството на вкуса на самата дюля.

Трябват ви 3-4 добре узрели дюли
5-6 с. л. мед
шепа орехи
1 с. л. канела
2 с. л. захар
1 ч. л. ванилов екстракт
50 гр. ром (по желание)
около 1 каф. чашка вода

Почистените дюли подреждам върху хартия за печене. Не заради нещо друго, а защото по-лесно се почиства тавата след печенето. Въпреки, че дюлята не изглежда като сочен плод, в нея има достатъчно влага, която се отделя при печене и карамелизирането по тавата не загаря заради хартията.

Слагам по 1 пълна лъжица мед на всяка половинка и ги пъхам във фурната на 200 градуса. Ако сте се сетили да я загреете предварително – добре. Ако ли не – не е чак толкова голям пропуск. Оставям ги на спокойствие да се запичат около 40 минути, след което ги поръсвам с водата, в която съм добавила малко ром. Ако прецените, че се налага – налейте малко водичка в тавата, но не позволявайте на дюлите да „плуват“.

В купичка смесвам канелата, захарта, ваниловия екстракт и орехите, които обикновено накълцвам наедро с нож или просто поначупвам с ръка. Изсипвам по лъжичка в средата на всяка дюля и допичам за 10-ина минути. За да не прегори канелата, спокойно ръснете няколко капки вода върху нея. След като изстинат, тези дюли са разкошен десерт. Ароматни, плътни и богати на вкус!

 Печени дюли ром канела

 

 Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!

(Visited 7 603 times, 56 visits today)