Обожавам супи! Всякакви. Най-добрата храна за закуска, особено, ако си се веселил до съмнало. Най-добрата храна за обяд и вечеря, поне за мен. Дайте ми една вряла вкусна супа и за нищо друго няма да питам.

Не сме се „хванали за зелено“ още, но не мога да се спра да мисля за слънце и топло и пролетно и цветно! Миналото лято ни заведоха във Варвара. Там има едно заведение „При Димо“. Който е ходил във Варвара със сигурност е хапвал там, а който не е ходил – ТОВА Е МЯСТОТО за вкусно ядене!!! Присетих се сега, защото там съм яла най-вкусните кюфтета на планетата. Ясно е, че кюфтетата нямат нищо общо със супите, но нещо, което ми каза младото момче, което правеше тия кюфтета го запомних – „Най- трудно се готвят супи и кюфтета. Мерак иска тая работа. Аз на каймата що поезия съм изрецитирал, докато я меся – Пушкин, Шекспир…“. Много се смях тогава, но е прав. Не става без мерак. Особено пък постна супа!

Мъжката махмурлийска класика „шкембе“ при мен няма да я видите като супа. В други варианти – да, но това май е единствената супа, която не обичам. Не че не мога да я ям. Мога, но няма да въздъхна от удоволствие още от първата лъжица.

Сещам се сега и за доматената супа, която децата все ми хвалеха, докато ходеха на градина. Тя е нещо като салатата от прясно зеле в служебната столовата – никога не свършва. То целия Китай да гледаше зеле за нашия стол, все щяхме да го изядем! Да, ама не – няма свършване и това е!

И за днес ще ви предложа тази любима моя спаначена супа с яйце.

Продуктите:
3-4 стръка зелен лук
2 стръка пресен чесън
1 морков
3-4 кубчета замразен спанак
2 с.л. олио
сол и черен пипер на вкус
1/2 каф. чашка ориз
1 ч.л. червен пипер

1 литър бульон

Запържих си лука, чесъна и моркова, колкото да поомекнат и им добавих кубчетата замразен спанак. Те се размразяват от температурата на тигана и дозадушават другите зарзавати. Залях с бульона и оставих да къкри 30 минути, добавих солта, пипера и ориза и варих още 20 минути. Ако обичате супата да е по-редичка, добавете още вода.

Аз ги предпочитам да са „супоманджичка“, както казва един колега на мъжа ми, тоест да не е чорбаливо, ама да не е и яхния. Харесва ми тая дума „супоманджичка“. Едно домашно ми звучи. Като да ми сготви баба.
Не я застройвам. Никак даже не й трябва застройка на тая чорбица. Сдробявам си сварено яйчице вътре и ако не ме спрат, мога да докапча тенджерата!

Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!

(Visited 401 times, 1 visits today)