И вместо великденското „агнешко печено с дроб сармица“, се допитах до гугъл и си сглобих една френско-средиземноморска рецептичка с руски полъх. Как звучи само! Френско-средиземноморска, че и с руски полъх!!! Една изфиненост и изтънченост лъха още от заглавието, че и от тавата.
Разбира се, пренебрегнах резултата от семейното обсъждане на темата „Как да го сготвим т’ва агнешко“ (разбирайте разгорещена дискусия между мен и таткото). И с едно небрежно – „На теб к’во ти разбира главата!“ си я подкарах, както си знам. Истината е, че на Русев главата му доста ги разбира нещата, готви прекрасно и с вдъхновение, но има лошия навик да спазва дословно рецептите. За сметка на това всичко, което готви е винаги вкусно за ядене, докато аз имам някои доста зрелищни провали. Трябва да го помоля да ви сготви „Татковите тънки пържолки“ някой ден, че да видите какво значи да се покапеш, докато четеш.
Приготвянето е бързо, лесно и простичко. Месото го сложих в тавата, ама както си беше цяло парче. Колкото са го нарязали в месарницата – толкоз. Омазах го едно хубаво с горчицата, насолих го обилно със сухите подправки (втората групичка в колонката с продукти). Почерпих месцето с една малка водка и чаша биричка и ръснах леко със зехтинчето. Завих го с фолиото, бутнах го във фурната и оттам нататък вече съм крак връз крак и чакам фурната да си свърши работата. След един час добавих зарзаватите (почистени, измити и нарязани по-едричко). Посолих си ги и тях, и всички заедно се пекоха още един час под фолиото.
Печенето го направих при предварително загрята фурна на 200 градуса:
1 час само месото на 200 градуса под фолио.
1 час месото и зеленчуците на 170 градуса под фолио.
30 минути 170 градуса без фолио, но с поливане на месцето с течността от тавата, за да хване коричка.
Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!