Алфахорес – аржентински маслени бисквити с дулсе де лече

Рецептата за тези аржентински маслени бисквити Алфахорес не е нова за доста хора. Въпреки че приличат на линцери, които са особено популярни по Коледа, голямата разлика е в съдържанието на брашно и точно това ги прави интересни за мен, така че да импровизирам по тях в частта със слепването и дулсе де лече.

Доколко Алфахорес са традиционно аржентински маслени бисквити и по-точно, доколко произхода им е аржентински, мисля, че е трудно да се каже. Почти толкова трудно, колкото да определим произхода на мусаката. Също както при мусаката и кюфтето, за „произход“ могат да се борят няколко страни от Латинска Америка, а може да срещнете информация, че произходът им е арабски, откъдето са прeнесени в Испания, а оттам – в Латинска Америка. Така че, дали са традиционни испански, аржентински, чилийски или… други някакви, е без значение. Факт е, че са престъпно вкусни и се топят в устата.

Преди да дам продуктите, ще спомена, че в някои рецепти за Алфахорес в продуктите е посочено само брашно, а и има съвсем леки вариации в съставките, което е обичайно за всички традиционни рецепти от какъвто и да е вид. Ако се добавят „Коледните“ ароматики – канела, карамфил, кардамон, тези бисквитки ще са чудни Коледни сладки.

За дулсе де лече съм споменавала и преди. Едно от нещата, които гледам да държа в запас, защото е основа за куп неща. Само заради идеята слепих 4-5 със сладко от боровинки, колкото да видя какво ще стане. На мен ми хареса леко киселата нотка като контраст на сладката бисквитка.

 
Продуктите за маслени бисквити Алфахорес:

• 130 гл брашно
• 130 г. царевично нишесте
• 1 ч. л. бакпулвер
• 1/2 ч. л. сода
• 1/4 ч. л. сол (щипка сол)
• 125 г. меко масло
• 3 с. л. захар
• 2 жълтъка
• 1 супена лъжица бренди (става и с Бейлис. Пробвала съм. Много добре стои.)
• 1 ч. л. ванилов екстракт

Още сега ще кажа, че дозата е сравнително малка, особено ако бисквитките се лепят. Вие преценете дали да удвоите дозата.

Приготвянето на маслени бисквити Алфахорес:

Маслото се разбива със захарта на пухкав крем. Добавят се жълтъците, ванилията и брендито. Добавят се останалите съставки. Препоръчитилно е да се пресеят предварително в купа. Тестото е много маслено, много меко, затова не иска много месене. Чевръстичко и бързичко, колкото да се събере. Завива се в найлоново фолио и се прибира в хладилник поне за 1 час.

Отварям скоба за да кажа, че дори и да стои повече от час – не е проблем. Ако се е втвърдило много, набързо премесете, колкото да може да се разточи на тънко. В случай, че дозата ви е по-голяма, разделете на две части и дръжте едната част в хладилника, докато работите с другата. Тестото омеква сравнително бързо при стайна температура и е по-трудно да се работи. На леко набрашнен плот разточвам кора с дебелина около 4 мм.и си режа с формички.

Направих и една част с дупки, но то беше по-скоро за да видя как ще се държи тестото. Не е нужно да се режат дупчици като за линцеровите сладки.

Печенето: В предварително загрята фурна на 170 градуса за 9-10 минути. В момента в който видите, че крайченцата се зачервяват, веднага вадете от фурната.

Бисквитките се слепват с дулсе де лече след като изстинат, а може и само лека поръска с пудра захар, ако не ви се занимава да ги слепвате.

Ето тук може да видите източника на рецептата.

  Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!