Боровинкова торта „Пред Заплата“

Позната ли ви е Госпожа Пред Заплата? Сигурно ви е позната. Като вземе да гостува редовно в края на всеки месец и започвам да се изнервям. Иначе съм гостоприемен човек. Обичам да посрещам приятели и да ги гощавам. Но точно тази Госпожа не ми е никак, ама никак приятна. Нито съм я канила, нито имам желание да я виждам! Тя, обаче – НЕ! Като се е запънала да ни посещава, че и по 2-3 дни да стои… няма отървия! Че и нахалничка ми се струва, как мислите? Още с пристигането си започва да ми се разпорежда какво да купувам, какво да сготвя, как да го сготвя.. Ето, вчера, например – исках да си купя някакво крем сирене, или поне сметана, че да забъркам нещо сладичко, обаче мадам Пред Заплата веднага ми наложи мораториум и ми обясни как трябва да се оправям с каквото имам по шкафовете.

Не можело пилешко филе, не можело това, да съм изчакала за онова…. ееееееееее……. Ама никак не обичам така. Стискам зъби и си мълча, ама аха-аха да гръмна! Все се каня да я питам таз Госпожа Пред Заплата за кого точно работи? Да взема да звънна на шефа й, че да миряса и да ни остави на спокойствие!

И така. Под зоркия поглед на Госпожа Пред Заплата, която взе, че извика и сестра си Неволята да й помага по-качествено да ме изтормозят, разрових шкафовете, събрах всякакви останали оттук-оттам неща и с нейна помощ сътворихме тази боровинкова сладост.

Поради ограничеността на наличните продукти, пречупих бишкотите до височината на ринга от откопчаваща се форма. Подредих външната част (оградката, както му казвам аз), а малките парченца подредих като дъно. Бишкотите топнах в прясно мляко, разбира се. Те омекват и се пречупват много лесно. Разбих инстантния крем в 500 мл. прясно мляко и залях бишкотите. Изпекох бутер тестото и го сложих като разделител между двата крема. Второто кремче е от кисело мляко, боровинково сладко и захар на вкус. (Мина ми през ума да си купя изцедено кисело мляко и поне някакви бисквити за междинен пласт, обаче Госпожата каза „Не“ и въобще да не помислям да припарвам до магазина) За да го стабилизирам добавих 1 пак. желатин, разтворен на водна баня. Залях и оставих в хладилника да се стегне.

Ползвах ето такова кремче. Показвам го, защото доста от приятелките ми нямат никакво време да бъркат кремове, а това е приемлив компромис за нещо бързо, или пък да почерпите гостенки като Госпожа Пред Заплата! То си има достатъчно захар (за разлика от други марки, които се предлагат по магазините). Аз, лично го харесвам и гледам да се снабдя с 1-2 пакетчета в момента, в който си тръгне досадната ми гостенка.

Всъщност комбинирах рецептата на Иван Звездев за бишкотена торта като идея за този сладкиш и рецептата за Кремките като основни съставки и за моя най-голяма радост се получи много приятно, леко сладкишче. Искаше ми се да мога да направя три слоя, но….. някой следващ път :)))!