Бяла риба със сметанов сос

Отново за рибите и за рибарите. И отново с благодарност към приятеля ни Боби, за който вече съм разказвала и който прави възможни кулинарните ми занимавки с разни рибоци, в този случай – бяла риба със сметанов сос. Рибата е сулка. Така! Сулката е бяла риба с една централна кост и месо, което е много деликатно и сочно и точно заради това иска специален и уважителен подход. Тя е много забавна риба. Има зъби, защото е хищник и при това – никак не са малки!

Вярно е, че при мен пристигат след като вече са поели пътя към тигана и няма опасност да ме захапят, а и аз самата мога да съм зла като гигантска изнервена акула. Сулката е известна като флагманът на семейство костурови. ХА! А така! Флагман ще готвя!

Мисълта да панирам това нежно месо ми е дълбоко противна. Времената, в които се смяташе за голяма работа да хапнеш акула пане в ресторант „Океан“  отдавна отминаха. А и, колкото и да ми е неприятно да го кажа, безобразната некадърност по заведенията, където се сервира риба (те не са и много, нищо че сме морски град) ме превръща точно в кръвожадна  и много изнервена акула.

Обяснявайки на мъжа ми как точно смятам да приготвя рибата, забелязах проблясък на съмнение и искрица недоверие, но след толкова години на бурен семеен живот и гръмотевични изблици от моя страна, ако искате вярвайте, ЧУХ, как брои наум до десет. Е, това ми беше напълно достатъчно да ми подпали амбицията и да му докажа колко много греши, защото обикновено точно този сметанов сос ползвам в други рецепти.

И ето ги продуктите:

2 сулки (около 1. 5 кг бяха двете, но като се махнат глави, опашки – остава достатъчно за 6 човека). Продуктите за сос също са съобразени за по-голямо количество риба.

2-3 с. л. брашно
3 скилидки чесън
200 мл. бяло вино
150 мл. вода
300 -350 мл. готварска сметана
сол, пипер, щипка индийско орехче
и 3-4 стръкчета копър

Съставките са абсолютно прости и колкото и необичайно да звучи комбинацията на риба и сметана, повярвайте ми – заслужава си да опитате. Само като си помисля – чесън, вино, сметана – и започвам да си представям нещо много изискано и много френско :).

Приготвянето е възможно най-простичко. Рибата е почистена и нарязана на парчета с дебелина около 1.5 см. Посолена и наръсена с черен пипер, постоява около час, за да си поеме от солта. Пържа я на умерена температура, като само я „посолявам“ с брашно.  Което ще рече, че посипвам две лъжици отгоре-отгоре. Важно е да кажа, че пърженето е в много малко мазнина – 2-3 с. л. олио за целия тиган и пържа само по минутка и половина от всяка страна. Достатъчно е за парчета с тази дебелина да останат сочни, но не сурови.

В същата мазнина, в която пържа рибата, запържвам чесъна (аз предпочитам да го накълцвам, а не да го мачкам с пресата). Тъй като тигана е достатъчно горещ, пърженето на чесъна отнема нищожно време – има-няма минута. Добавям 2 с. л. брашно да се запържи и да обере всичко което е останало по дъното на тигана от рибата. Наливам виното и изчаквам да се изпари. Добавям водата и бъркам докато стане гладка каша, към която наливам сметаната. Сосът се сгъстява бързо, така че не се отделяйте от тигана. Трябват му само две минути на котлона. Овкусявам соса със сол, пипер и щипката индийско орехче. В момента, в който го дръпна от огъня добавям нарязания копър.

Вариантите за сервиране са два – сервирате отделно на всеки или подреждате рибата в плато и поливате със сос, а отгоре наръсвате още малко копър за фотогеничност и изисканост. Гарнитурите са изцяло по желание – картофи, салати – който каквото обича. Единственото задължително е доброто настроение и изстудено бяло вино. Хапвате, затваряте очи и пускате една френска въздишка!

 Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!