Говежда пържола с черни трюфели и сос от бяло вино

Говежда пържола с черни трюфели – колко му трябва на човек да е щастлив?  🙂 Днес съм много доволна в кулинарно отношение. Една мила дама направи възможно това ястие като ми подари черни трюфели. Имам ги от няколко дни и грижливо обмислям как и в какво да ги вложа. Казват, че всеки трюфел струвал колкото теглото си в злато  и за мен жестът е много голям, не заради баснословната цена на тия малки приятелчета и финансово му изражение, а заради приятелската му стойност. Дидка Христова, много, много, много ти благодаря!

Сега за трюфелите. Аз от трюфели не разбирам. Не ги знам нито къде растат, нито как се откриват. Като повечето от нас, само съм чувала, че се търсят със специално обучени кучета (а в миналото прасета). Обещавам ви, че при първа възможност ще разпитам мъжа на Дидката най-подробно и после всичко ще ви издам. :).

Виждате ги как изглеждат. Ако ги срещнете на пътя си като нищо ще ги подритнете, защото на външен вид не са първи хубавици. А и дайте да си го кажем направо, това не са гъби, които влизат в ежедневното ни меню. А и не са гъби, от които да си забъркаме гъби-каша.

Ароматът … как да го опиша? Никак не мирише на гъба. Ако имате шанс да ви попадне такъв трюфел, вдъхнете дълбоко. Аз усещам миризма на пръст, трева и …. нищо друго. Ами да, не мирише на никоя от гъбите, с които сме свикнали.

Вкусът. Аз усещам лек нюанс на ядки във вкуса. Вътрешната структура на трюфела е твърда като на прясно отрязана гъба, леко хрупкава, с много деликатен собствен вкус. Както и да се приготвя, тази гъба е акцент и не бива да бъде „задушавана“ и подтискана със силни аромати, за да й се даде възможност да изпъкне.

Четейки всевъзможни рецепти с трюфели докато реша как искам да употребя моите два ценни екземпляра, попаднах на едно твърдение, приписвано на композитора Росини, който е казвал, че те са „Моцарт измежду гъбите“. Така е! Страхотно предизвикателство са и честно казано сърце не ми даде да ги настържа в омлет или да ги пека с яйца. И така, след две-три нощи на ровене и четене си избрах два начина, по които да употребя моите черни трюфели.

Продуктите за говежда пържола с черни трюфели и винен сос ще дам за 1 порция, а всеки може да си ги увеличава пропорционално.

стек от говеждо
3 с. л. зехтин
малко клонче розмарин
3-4 стръка мащерка
2 листа салвия
сол и пипер за овкусяване на месото

За сос:

100 мл. бяло вино
2-3 тънки резена лук
1 с. л. масло
4 тънки резена черен трюфел нарязан на ситно

Приготвянето:

Овкусих месото само със сол и пипер. Загрях зехтина и на умерена температура запържих месото по 3 минути от всяка страна. Това време е достатъчно за да се запечата месото отвън, а вътрешността остава розова и много крехка. В тигана добавих зелените подправки, които да дадат аромат, без да надделяват.

Извадих месото в чиния и го покрих с алуминиево фолио. Докато то отпочива, приготвих сос. Избрах бялото вино, защото е по-леко и винаги съм го харесвала в комбинация с розмарин и салвия.

В същия тиган запържих лука и парченцата трюфел. Залях ги с бялото вино и след като се поизпари, добавих маслото, колкото да уплътни соса. Месото, което си почиваше в чинията отделя собствен сос, който добавих в тигана. За поднасянето нарязах тънки парчета от черния трюфел върху стека.

В комбинация с изстудено бяло вино, това ястие е едно от най-добрите, които някога съм правила. Но пък и продуктите бяха качествени, а с хубави продукти……. и баба знае. 🙂

Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!