Заек в гювеч

Заек в гювеч – ами да, класика си е! Жално ми е да ги готвя тия зайчовци. Герои са на сума ти приказки – като почнеш от заека на Алиса, че през родния фолклор и стигнеш до разни модерни виртуални зайци. Доста време гледахме един домашен екземпляр. Спас се казваше. Пухкав такъв един, беличък, дебеличък. На табуретчица беше заприличал. Правеше поразия след поразия. Не само, че маркираше цялата къща, но едва отърва ножа след като прегриза безумно скъпите кабели за тонколоните на таткото. След което скоропостижно замина да живее на село…

Впоследствие разбрахме, че родил. Е, Спас се оказа Спаска, ама ние какво ли разбираме от зайци. Купихме го уж момче. Какво ли е преживял, горкият, в нашата къща, че да се превърне в момиче без да разберем???

Връщам се към рецептата. Жал, не жал – това е положението. Имам го, трябва да го сготвя. Рецепти и начини за приготвяне на заешко – дал Господ. Само дето аз не обичам печен заек с ориз, че ми стои сухо някак си. Все на гости съм го яла де – печен в тава с ориз и нещо не го долюбвам.

Заек яхния – абе хубаво, ама…. не ми е яхниено някак си. От години мъжа ми го готви в гювеч, и то майсторски го прави. С размах, както се казва. Никак не му се свиди да изцапа 7-8-9 чинии докато си подготви съставките :). И мислих, мислих, че пак извадих гювеча. Какво да си кривя душата – сочничко си става и вкусничко.

Продуктите за заек в гювеч:

Списъкът стана дълъг, но то е повече заради ароматиките. Иначе приготвянето на заек в гювеч не е трудно. Най-голямото геройство е да обелите ситните луци. Не знам вие как белите лук, но аз добре го оплаках тоз заек. Голямо реване падна докато се разправя с лукчетата. (Ако нямате ситнежи, големите глави нарежете на шайби, ама по-дебелички).

Месото го осолих и наръсих с черен пипер. Смесих брашното и червения пипер, овалях и запържих по минута от всяка страна, колкото да запечатам месото. От тиганчето парчетата направо влизат в гювеча. Върху месото подредих картофите на шайби, метнах половината лук, моркови, маслини и същата процедура я направих още веднъж. Така стават два пласта месо и зеленчуци. Добавих доматите, черния пипер на зърна, дафиновото листо и салвията.

В мазнината, в която пържих месото, запържих чесъна и остатъка от брашното, добавих виното и след като извря (внимавайте, че това отнема около 1 минута) добавих водата и дръпнах от огъня. Целта е да се получи рядка чорбица, с която да залеем подредените мръвки и зеленчуци. Цялото това великолепие се пече около 2 часа, два и половина даже. Знаете, че гювеч се слага само в студена фурна. Та един час го държах на 200 градуса и още час и половина на 170.