Рецепти със зелева чорба

Публикувано на 15 февруари, 2014

от Кремена Русева

Зелевата чорба… какво да кажа – за едни е животоспасяваща след бурни нощи и безпаметни сбирки около дамаджаната с домашняк, за други – едно гадно и миризливо нещо, с което съседите ароматизират входа особено в началото на март, а за трети – кулинарен помощник и начин да се върнем към простичките неща и вкусове. Днешните рецепти ще са събрани на едно място, въпреки че са в съвсем различни категории, но и двете са обединени от зелевата чорба.

И така – едно невероятно вкусно и домашно приготвено мезе – свински джолан с подправки. Единствената особеност, но всъщност и важност е, че е сварен в зелева чорба. Тия дни времето се стопли и настава масова паника да се прибира зелето по фризери и буркани, но преди да изхвърлите зелевата чорба – отделете си в една тенджера и си спретнете едно джоланче и поканете верни другари, за които знаете, че ще донесат вино. А и да не донесат – пак ще го хапнете! 🙂 Ако случайно нямате зелева чорба – поискайте от съседите. Ще ги изумите с необичайната си молба, но за сметка на това ще си доставите малко кулинарно удоволствие. Ако пък и съседите нямат – 2 пълни супени лъжици сол във водата ще ви свършат работа, за да сварите едно джоланче.
За много от вас няма да е изненада, че джоланите могат да са предни или задни. Когато купувате джолан винаги си искайте от задните. Вече съм писала в рецептата за джолан със сос, че те имат доста повече месо.

Няма да изписвам продукти и количества, защото всеки има любими подправки. Ще споделя моите. Но да карам подред. Джоланчето го сварявам в зелева чорба. Не я смесвам с вода. Само зелевата чорба, която е достатъчно солена, за да овкуси месото при варенето. Нека да е добре покрито с течност. Вътре пускам само няколко черни пиперчета, зърно бахар и едно дафиново листо. Варя го на тих огън около два часа. Вадя го и оставям да се отцежда и да изстине върху кухненска хартия.

След като е изстинал (дори и да пренощува – нищо му няма), върху вестник (тия на кауфланд са много удобни), смесвам 2 с.л. червен пипер, 2 с. л. чубрица, половин пакетче смлян кимион, 1 ч. л. черен пипер и щипка индийско орехче. Овалвам едно хубаво мръвката, връзвам конец и отива на балкона да постудува един два дни. Ако времето е по-топло, балкона не е най-подходящото място и го оставям в хладилника върху лист-два кухненска хартия, НО – не покривам с никакви найлони, фолио или каквото и да е друго. 24 часа поне стои открит. Хладилника дърпа влагата и изсушава месото. А и у нас не се задържа чак толкова време, че да го мисля.

Това мезе, освен с вино, много добре стои с горчица, хрян, праз, накълцано зеленце – такива простички и обикновени неща. Ей това е крайният резултат.

И сега – другият важен въпрос – какво се случва с чорбата, в която е сварено джоланчето? Случва се супа! И то не каква да е – а със зелева чорба и кисело зеле. Супата е много богата на вкус (и как няма като в бульона е врял джолан) и я препоръчвам на всички почитатели на супите.

Продуктите:

1 литър вода
1 литър от бульона на джоланчето (или чиста зелева чорба)
300 грама свинско (всякакво месо става. Последния път я правих с парче гърдички с кост)
1 голям морков
1 голям картоф
1 глава лук (понякога добавям и половин стрък праз, ако имам)
шепа накълцано кисело зеле – не мога да посоча по-точно – ако кажа 2 листа от зелката, ще трябва да изпиша още сто думи и да уточнявам размера на листата.
200 грама сварен бял боб (консерва боб е идеално, ако не ви се занимава да си варите боб предварително)
1 ч. л. червен пипер

Слагам месото да се посвари и 30-ина минути след това добавям останалите продукти накълцани на едричко (без боба) да се варят даедно за още 40 минути. Свареното месо нарязвам на парченца и връщам в супата заедно с боба и червения пипер за още 5-6 минути. Ако никога не сте опитвали такава супа – сега е момента, преди зелевата чорба да е заминала в канализацията!