Кайзершмаррн (Kaiserschmarrn) или Австрийски Императорски палачинки

Едва ли някога сте мислили какво бихте сервирали на един Император, който случайно се е отбил у вас, при това гладен?! Кайзершмаррн!!! Звучи ли ви като похапване, достойно за император? Дори и да не ви звучи, точно това си е похапнал Франц Йозеф I и така, случайно, се появяват Австрийските Императорски палачинки. Каква точно е историята на тези палачинки – всеки може да избере сам. Аз ще ви разкажа две-три от легендите, свързани със създаването им. Първо да започнем със звучната дума „шмаррн“ (кайзер е ясно – няма какво да обясняваме що е то кайзер). Шмаррн е нещо „смачкано“, „размазано“, „натрошено“, но другият смисъл на думата е „глупост“ или дори „лудост“.

Също като креп-сюзет, тарт Татен, тортата „Капрезе“ и други легендарни ястия, едната от историите около създаването на палачинките е свързана с неволна грешка на готвача. Императорът поискал от готвача да му приготви сладка палачинка, която да му сервират в покоите, защото не му се слизало на вечеря. Но дори и в императорските кухни може да се объркат нещата… Готвачът се бил залисал с приготвянето на вечерята за фамилията и хайдееееее… позагорил палачинката, напукала се и станала тя една…! Обаче, Император можеш ли да накараш да чака? Наръсил нашият готвач пудра захар върху загореличкото, добавил сладко и така я поднесли на Негово Величество! Величеството, явно е било много гладно, защото толкова много харесал натрошената палачинка, че му станала любим десерт.

Има, обаче, и друга история. В нея е намесена жена и, ако си припомним френската мъдрост „Cherchez la femme“, ми се струва, че може и да е по-достоверна. Става въпрос за Нейно Величество Съпругата на Негово Величество – Императрица Елизабет Баварска. Дори в онези блажени години, когато е нямало телевизия, хърбави манекенки и мания за здравословно хранене, Елизабет Баварска била известна с манията си по запазване на теглото и поддържането на възможно най-тънка талия. Разпоредила се на Готвача да приготвя само леки десерти и когато й поднесли тази палачинка гневно сключила вежди и отказала да я яде, защото била много тежка. Императорът се намесил и казал – „Я дай да видя какъв е този Shmarrn, който е забъркал Готвача“ (ако се не лъжа, името на готвача е Леополд, но това не е толкова важно). Императорското величество придърпало палачинката и толкова му харесала, че я похапнал без да се притеснява за размера на талията си.

Трета история разказва как същото това величество – Франц Йозеф I замръкнал нейде из планината докато благородно ловувал. И благородно огладнял, поради което се отбил в една селска къщурка да търси подслон и нещо за хапване. И какво, какво – чукнала, жената няколко яйца, добавила брашно, мляко (тези продукти си ги има във всяка къща) и му изпекла палачинка. Императорът хапнал, харесало му и любезно благодарил, че го нагостили, а женицата толкова била смутена, че обяснила на императора, че това е просто някакъв „шмаррн“. – Да, отговорил Франц Йозеф – но е Императорски шмаррн!

Ето ги продуктите:

4 яйца
4 с. л. захар
150 гр. брашно
150 мл. прясно мляко
1 ч. л. ванилова захар
щипка сол
2 с. л. масло

В някои от рецептите може да срещнете като съставка стафиди, накиснати в ром, които се добавят към тестото. Такааааааааааа…. В зависимост от това, на коя история ще се спрете, ще зависи и начина по който се приготвят тези интересни Кайзершмаррн. Казвам го, защото съм срещала два основни начина за приготвянето им. Единият е вариант, в който от яйцата, захарта, брашното и млякото се приготвя палачинково тесто. Маслото се загрява и на умерена температура се пържи палачинка с дебелина около 1-1.5 см. След като долната страна стане златиста, палачинката се обръща и се натрошава с шпатулата на отделни хапки.

Ако предпочитате по-благородните, дворцови истории, ще трябва да разделите белтъци и жълтъци. Белтъците се разбиват на твърд сняг с щипката сол. Отделно се разбиват жълтъците, захарта и ванилията, докато се получи светла, еднородна, кремообразна смес. Към жълтъците се добавят прясното мляко и брашното, а накрая и белтъчната смес. Приготвянето е същото – загрява се маслото, изсипва се част от сместта, изпържва се от едната страна, объща се и се натрошава. По този начин палачинката е много пухкава, така че препоръчвам да си изберете този вариант на приготвяне.

Има хора, които смятат този сладкиш за грозен. Но след като е достоен за едно Императорско Величество, не виждам защо да не е достоен и за всеки един от нас. Традиционно Кайзершмаррн се поднасят щедро поръсени с пудра захар и сладко от сливи, но моите домашни Императори не го обичат точно това сладко, а и благородната им майка току що попълни запасите от боровинково сладко, така че у нас боровинката е с предимство пред сливата. 🙂