Как се готвят домати с ориз – рецепта от кухнята на мама
Как се готвят домати с ориз? Много, много лесно. Това е толкова бързо ястие, че всяко дете може да го сготви. Много от нас са отраснали с това ястие и то, както и пиле с ориз, навяват спомени за кухнята на мама или баба. Подходящо е за Коледни пости и изобщо за всякакви видове пости. Смешно ми е, още преди да започна да пиша, но в продължение на доста години това обикновено ястие беше под възбрана у нас. Домати с ориз стоеше в графата „спомени от казармата“ и за 10 години дали го готвих 2 пъти, дали не… Забрана, забрана… колко да е забрана?
Репутацията на обикновените домати с ориз бе възстановена не от друг, а от децата ми. Ходил баткото на гости някъде, нагостили го и току ме пита:
– Абе ти защо не готвиш у нас домати с ориз?
Аз се смея и отговарям – Отиди да питаш баща си, че той много я обича тая манджа!
И така, аз и децата пренебрегнахме забраната и от едно известно време доматите с ориз се завърнаха на масата ни и заемат полагаемото им се място. За мен и щерката задължително в компанията на сирене, а за мъжете понякога и с месна гарнитурка.
Да се сготвят домати с ориз ви трябват 30-ина минути. Като всяко постно ястие, това също обича чесънче и мазнинка, които да му придадат дълбочина и да не стои като сварен ориз. Мерките в този случай са в чаши, защото видовете ориз са различни, както и доматите – според сезона дали са пресни, дали са домашна консерва от рязани домати или купена консерва, в която пък доматите са с по-малко съдържание на течност, тоест по-гъсти са.
Продуктите:
- 1 глава лук
- 3 големи скилидки чесън
- 7-8 с. л. олио или зехтин
- 1 чаша ориз (около 150 грама)
- 100 мл. бяло вино
- 3 чаши домати (настъргани или пасирани)
- 1 ч. л. захар
- 2 чаши вода (зеленчуков бульон или пилешки бульон, ако не спазвате постите)
- 10-ина зърна черен пипер
- 1 ч. л. сол
- магданоз за поръсване
По желание:
- 1 морков, нарязан на ситно или настърган
- 1 червена пиперка, нарязана на ситно
Приготвянето на домати с ориз се изчерпва в три изречения, още повече че това е „базова рецепта“, както аз я наричам, към която могат да се добавят различни продукти, например гъби или маслини, и да има различен резултат всеки път.
Оризът се измива под течаща вода в сито или гевгир докато отдолу потече чиста вода.
Лукът и чесънът се задушават в олиото (ако слагате морков или пиперка, задушете ги заедно с лука и чесъна), добавя се ориза и се запържва докато стане прозрачен. Налива се виното и се изчаква да се изпари.
Добавят се водата, доматите, захарта, черният пипер и се овкусява със сол. След като заври, температурата на котлона се намалява на много слабо, ястието се похлупва с капак и се оставя да къкри за 25-30 минути. Около 15-тата минута, отворете капака и разбъркайте за да проверите дали оризът не е глътнал всичката течност. Ако се налага, долейте 100 мл. гореща вода. Ако котлонът е по-силен ще се наложи да добавите повече течност, така че – проверявайте какво се случва.
За подправките – ако ще ползвате допълнителни подправки, сложете 1 ч. л. гьозум или босилек или клонка риган заедно с доматите. Сервирайте топло, поръсено с магданоз и задължително с чесънче.
Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!
Креми, у нас е под забрана вече 25 години! 🙂
В смутното време след 1989 г дъщерята беше за задържане доста месеци в София и там всяка вечер са им давали ориз с домати. От тогава това ястие не само че не се приготвя, ами е забранено произнасянето на името му! 🙂
А аз го харесвям и ме подсещаш да си го сготвя.
Хубава вечер!
И у нас 🙂
Грешка – не съм анонимна! 🙂
Тили,
у нас има още 2-3 такива „забранени“. Факт е, че ако не му придадеш ароматика с чесънче, ако сложиш много вода, ако го готвиш „за време“…. то е някаква гадна теклява каша. Иска си бучка сиренце, чесънче…
Представям си как са готвили в болниците през ония години. Те и сега не готвят по-добре, но това е друга тема.
Сготви си, хапни си и да ти е сладко!
az lelinoto,za tova ne si puskam chelqdta da qdat po chujdite kushti,shtoto posle stava „E zabrana,zabrana ama kolko da e zabrana!“ Vkusna gozba moito momiche,i mnogo se zabavlqvam na humora ti!Az vsichkite ti recepti sum izprobvala,produljavai vse taka!
Иванка,
пускам, защо да не ги пускам!
Да опитват, децата! Няма лошо 🙂
Поредната свръх сполучлива рецепта от Вашия блог! 🙂 Семпло, а толкова вкусно ми се получи, много съм доволна! 🙂 Благодаря!
Пипилотка, радвам се!
Хубав и слънчев ден!
Аз лично харесвам аромата на домата в това ястие . Пържен чесън не харесвам. Не съм усещал чесън в това ястие никога, съответно и не слагам когато аз го правя.
Задължително е да се прави с ароматни домати, инак става просто варен ориз.
За мен някои неща имат свои собствени специфични аромати и не ги покривам с никакви други.
Не слагам месо при яхния от картофи или при зелен боб- покрива им аромата.
Прясно мляко със захар е далеч по-добро от млякото с мед – меда покрива аромата на млякото.Самото мляко има мирис на захар.
А пък захарта има мирис на ориз. Ето защо се прави и мляко с ориз – те си пасват.
И така нататък…
По тази причина не намесвам чесън в домати с ориз, защото изчезва аромата на домата 🙂
Диан,
благодаря ви за споделеното.
Всеки има собствен вкус, но моето мнение е, че понякога човек може да се изненада, ако просто излезе от рамките с които е свикнал.
Според мен чесънът и доматите са си първи приятели и си подхождат отлично. Прост пример – сосът Маринара.
Прав сте, че всяко нещо има собствен аромат, но ако правилно го допълниш и подчертаеш с друг, нещата са вече на едно друго ниво. Както знаем – важна е дозата! Нали тя превръща лекарството в отрова. Не мисля, че медът би подтиснал вкуса на млякото, освен ако не е твърде много.
Както и да е, бъдете здрав и усмихнат!
Здравейте, Кремена,
В момента приготвям Вашата рецепта за малкото си дете. Сложила съм силните аромати в по-малки дози и добавих 2 лъжици паста от намачкани маслини. Надявам се да се получи добре. Детето ще е дегустатор и „съдник“. Дано му хареса. Аз обичам тази гозба.
Усмихнат ден!