Качамак – простичка или изискана храна?
И така – що е то качамак? Това е нещото, което или обичате за цял живот от първата хапка или намразвате за цял живот. Бил селска храна? Бил бедняшко ястие? ХА! Качамакът е нещо като картофите за Ленинград по време на обсадата – животоспасяващ. Прост, истински, хранителен и засищащ. Без преструвки. За много хора качамакът е бабина манджа, детски спомен, снежна Коледа и безгрижно детство.
Обилно посипан със сиренце и запържен червен пипер, хич не ме интересува дали е изискан или не. Първите му посестрими са мамалигата и полентата. Странно, че в братските европейски страни, това е уважавано ястие, докато у нас е доста пренебрегвано. Да, по нашия край не се готви. Моята баба никога не ми е правила качамак. Ама тя и тирамису не ми е правила. Но пък пиле с картофи като нейното никога повече не съм яла.
Студено предястие, топло основно ястие или десерт – всичко може да се направи с качамак. Той е универсална основа. Няма да се впускам в подробности за полезността на качамака, защото който го обича, това не го интересува, а който не го обича – няма да започне да го яде заради едната полезност.
И така – как се прави качамак? Ясно – от царевично брашно. Сега има и царевичен грис за качамак. И брашното и гриса си имат своите поддръжници. Едните казват – О, не, какви са тия грисове? Другите – ама с грис става много по-бързо. Всеки има право да харесва едното или другото.
Който е правил качамак знае, че освен съставките, това, което трябва за да се сготви качамак е ЯКО бъркане. Бабите са имали качамилка, ама тя сама не бърка. Иска здрава ръка и малко търпение. Аз нямам качамилка. Дори не съм виждала качамилка. Потърсих в Гугъл снимка, обаче този уред се оказа непосилен и със задоволство установих, че той (Гугъл) не е чувал за качамилка и не може да ми я покаже. Та, ако някой от вас е наследил този уред, ще съм благодарна, ако ми изпрати снимка.
Днешните рецепти ще са в два във варианта – с царевичен грис и с царевично брашно. Рецептата с царевично брашно е на една мила дама, Светла Чавдарова, и без никакви редакции, нещата с качамака изглеждат така:
Качамак с царевично брашно:
„Аз съм от този край който е бил под Румънско и качамака се е наложил в бедната кухня на тогавашния българин. Баба ми и дядо ми имаха крава и го сервираха винаги с прясно мляко. Когато е готов и изстинал, слагаха го в дълбока купа на парченца и го заливаха с прясно мляко. Майка ми не го обича но казва, че у тях са го правели със сирене, както и аз го правя. Тя казва, че грисът е за качамак, но аз имам проблеми със стомаха и използвам царевичното брашно като към 3 части вода слагам 1 част брашно, но не когато водата е завряла, защото става на бучки а преди да е завряла го пускам на тънка струя и бъркам и после не спирам да бъркам, докато започне да се отлепя от тенджерата. Така става като гъст крем и понеже само аз си го ям, го изсипвам в някакъв съд , натрошавам сирене и поливам с краве масло с червен пипер. Когато дъщеря ми живееше у нас и тя похапваше и тогава го правех на два пласта и по средата сирене , краве масло и червен пипер и след втория пласт пак слагах сирене и масло. До сега рових в една малка група където бях пуснала една снимка, че да ти я покажа тъй като друга не съм запазила. Не го правя по различно от теб, даже винаги чета упътването на пакета, но това с брашното не ми пречи на стомаха и напоследък само него използвам.“
Ето как изглежда качамакът на Светлето.
Аз ще дам рецепта за качамак с царевичен грис. Не че не можете да я прочетете на пакетчето или някъде другаде. Нещата са на практика еднакви, но съотношението вода-грис е малко по-различно от вода-царевично брашно, така че нека да сме изчерпателни, а всеки да избира според вкуса си.
Качамак с царевичен грис:
1 литър вода
1 с. л. сол
1 ч. ч. царевичен грис
сирене на вкус
100 гр. масло
1 непълна с. л. червен пипер
Слагам водата да заври и добавям солта. Изсипвам гриса и започва Голямото бъркане. Когато сместта започне да се сгъстява – качамакът НЕ е готов. Намалявам температурата, защото ако е на висока температура прави вулканчета и „пльока“, а да ти се лепне гореща качамачена смес по ръцете, не е приятно. От опит ви казвам. Продължавам да бъркам, докато започне да прави „пътечка“. Като време това отнема 20-25 минути, но това количество е за около 4 порции. Не е като да забъркам голямата тенджера за изгладнели жътвари, че тогава сигурно ще отидат два часа бъркане.
В тиганче разтопявам маслото и оставям малко да се позапържи. За около минута-две. Едва тогава добавям червения пипер и пържа още минутка.
Всички знаят, че качамакът е вкусен, когато е топъл. Дали ще го сложите в купичка с натрошено сирене и ще полеете със запържения червен пипер, дали ще го излеете в тавичка на пластове със сирене и мръвчици помежду – варианти има много. Традиционно качамакът върви с пръжки (или джумерки им казват по други краища на страната), но аз пръжки от дете не съм виждала. Но беконче на скарата ще свърши идеална работа. Както казах – качамакът е идеална основа за надграждане.
Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!
Обичам го във всичките му разновидности и за ужас на домашните прибавям към сиренето, маслото и червения пипер подсладено мляко! :!)Вкус! :)Някога родителите ми правеха пръжки, но така добре изстискани от маста, че просто бяха сухи. Те много си пасваха с качамака.
Качамилка скоро намерих на селото на сватовете, проядена, но за снимка става. Ще намеря начин да ти изпратя.
Поздрави!
Ина, наистина ли имате това чудо „качамилка“?
Аз пък обичам да хапвам качамака с маслини. Наистина – вкусове разни 🙂
Здравейте, голямо благодаря на любимия ми блог-невероятен е-прекрасни рецепти-прекрасно представени! Чувствам се уютно – все едно си пием следобедно кафе с приятелка и си бъбрим по женски….
За качамака-в моето детство(отдавна) и моя роден край(Силистра) съм го яла леко изстинал и полят със сладко. Спомням си ,че готов се разстилаше на тънък слой(3-4 см) в тавичка и и се заливаше с желе от дюли или петмез…(топъл) и като изстине се яде-казваха му мамалига(май на румънски това означаваше царевица). Май ще се прави възстановка…..
Желая Ви слънчеви дни,лек полъх и „люлякови нощи“…
Малина, много съм щастлива, че съм успяла по моя си скромен начин да създам такова приятно усещане.
Винаги има време за чаша кафе и малко приятелско бъбрене :). Такива сме си жените 🙂
Усмихнати дни ви пожелавам!
Привет. „Качамилка“ … Това е далга дървена лъжица
Светле,
аз разбрах какво е, но все още не съм виждала никъде „на живо“.
Здравейте, днес за първи път през живота си направих качамак с грис, но като сипах гриса във врящата вода станаха гигантски бучки. В паниката реших, че с лъжица няма да мога да ги разбия и започнах да бъркам с тел за разбиване. Стана супер!
Здравейте,
Не знам какво точно е „качамилка“ но баба ми, светла и памет, го правеше от брашно и го бъркаше с точилка, но от тези за точене на кори за баница – дълга и тънка точилка. А тя го правеш по малко по-различен начин, а именно. Когато водата е гореща, но още не е завряла, първо наръсваше повърхостта с малко от брашното и започваше полека да налипва с шепи брашното така, че да се получи нещо като конусна купчина, която не потъва, а остава на повърхността. След това с точилката пробивше в средата на купчинката дупка, така че да заприлича на нещо като „вулкан“. Когато водата заври намаляваше котлона, така че водата да ври слабо, като част от врящата вода реално „извираше“ от дупката и облива брашното…. и така около час варене.Брашното не потъва и не се бърка през това време. След около час започва интерсното. Трябват най-малко двама, за предпочитане мъже с яки ръце.Тенджерата се сваля от котлона. Голяма част от водата се отлива, като се запазва в друг съд.Трябва да остане около 1/3 от водата. Взема се точилката и започва яко бъркане до получавне на еднородна, много гъста маса. Ако е нужно се добавя от течността, но като цяло трябва да е много гъсто. Бърка се не по-малко ото 20-30 минути. Това вярвайте ми е много трудоемко. Обикновено един държи здраво тенджерата, а другия бърка…. и така на смени. Поле го „налагаше“ или „ложеше“както тя казваше, като топи дървена лъжица в разтопено масло, грбе от качама и го „налага“ в тавата. Като казвам топи, то по-скоро беше да гребе от маслото, защото ставаха направо „локвички“ от масло. А останалото е кой както го обича- сирене, извара, пръжки, месо – въпрос на вкус.
Това е от времето, когато нямаше царевичен грис, а само брашно, тоест преди демокрацията.
Да не би това да е качамилката. В един форум я наричат джуруляк. Снимката е По- надолу в коментарите.
http://www.severozapad.org/forum/index.php?topic=4.1590
Рецептата на баба ми от около 1960г. От печката се махат „колелата“ – кръглите плочи отгоре (печка с въглища). Слага се котле над дупката на печката. Възвира се вода. Леля ми сипва по малко брашно във водата а баба ми бърка с „Джуруляк“ – ръчен „миксер“ – представлява цилиндрична дръжка около 40 см на краяа а която има перка от дъсчици с форма на #. Джурулякът се върти като се трие между дланите. Качамакът постепенно се сгъстява. Когато не може да се ползва джуруляка, се взема „качамилката (Качамилкята)“. Представлява прът с дължина ок. 60 – 70 см, има овално сечение, удобно за здраво хващане – хваща се за върха и в средата и с нея започва яко бъркане. Когато от качамака започнат да излизат с пукот едри мехури, значи е готов. Снема се котлето от огъня и се изсипва на „кръжето“. То е кръгла дъска с диаметър около 60 см. Направена е от няколко слепени дъски с дебелина като дъска за хляб. Купчината качамак се разстила с помощта на буца каменна сол – хем се осолява, хем става с дебелина около 3 см. С дръжката на вилица (незнам защо)се нарязва на квадрати с около 15 см страна. В това време на печката се топи масло, масло със сирене, вари се каша от коприва. След това започваше голямото лапане: всеки според вкуса си яде с мляко, коприва, масло… Понеже искаш да опитш повече неща, накрая здраво преяждаш! И още важно нещо – не бива да се облизва кчамилката от децата, за да не ги лаят кучетата (ние с братовчедките обаче я облизвахме от нетърпение – хаха).
Влайко,
ей това са най-страхотните неща… Ако някога имам печка като на баба… ама няма, няма…
Много ме усмихна, благодаря!
Здравейте,
чудесни пост, снимки и коментари. Искам да Ви споделя, че качамака много лесно го правя в моята хлебопекарна на програмата за сладко/джем, като съотношението между царевичен грис и вода е 1 към 4. Програмата продължава около час и върши цялата работа сама.
Ако имате хлебопекарна с такава програма пробвайте.
Поздрави на всички!