Кекс Квазимодо и щипка смях

Днес ми се пише за Валя Кисьова, която безмилостно нарече произведението си „кекс Квазимодо“. Явно имам нужда от спешна доза добро настроение, а само като си мисля за Валя Кисьова и започвам да се усмихвам. Не ме разбирайте погрешно – добронамерени бодряци, които винаги са готови с някакъв виц не са ми по вкуса. Но тънкия хумор, безпощадния сарказъм, нотката премерена пиперливост и добре прицелената ирония – е, това го обожавам!

Вече съм ви разказвала за Снежа, която никога не съм срещала „на живо“. И Валя не съм срещала. Но е част от дните ми (по-скоро от нощите, когато се разхождам из интернет пространството) и ми дава искрата хумор, от която често имам крещяща нужда. Казват, че краставите магарета през девет баира се намират. Няма да стигна дотам, че да оприличавам Валя на краставо магаре, но съм дълбоко убедена, че ми е сродна душа. Самоиронията й не отстъпва на моята, а начина по който разказва ежедневни случки е убийствено смешен. Една история със свещички за температура и до ден днешен ми докарва сълзи от смях.

Връщам се обаче, на кекса. Само да кажа, че Валя е Кралицата на кексовете. Прави фантастични неща и от всички кексове, които съм виждала, малко са тези, които се доближават до грандиозните изпълнения на Валето! Да обясня и защо е наречен Квазимодо. Някаква заблудена стафида (която не е посочена в съставките, защото всеки може да си добави екстри като локумче или стафидки по желание) да вземе да залепне за формата. Тръскала Валето кекса, тръскала, и му отлепила вътрешната стена.

За едното няма нищо и кекса стана литературен герой, че и класически при това! И не е от народна приказка, да кажеш, а френски драматичен образ! Какво щяхме да правим без френската класика – не знам! Защото досега никога не съм виждала или пък чувала някой да си нарече кекса „Лъжлив Съби“ или „Нено Сенегалеца“ 🙂 . Което си е вярно вярно си е! Ще ядете ли крайното парче на Нено сенегалеца, а? Ама ще си представяте, че ръфате на Нено големия пръст! Друго си е да хапвате „Дамски Каприз“ или „Агнеса“ – там протести за името няма! Благозвучност!

И ако някога ви се случи да ви залепне стафида или локум по формата, тръскайте до полуда, ако искате да скокнете направо във френската литература! Ако ли не – ето ви съвет от Валя – покрийте кекса с леко влажна кърпа още докато е във формата. После ще го извадите по-лесно.

Ето рецептата, така както е описана от нея:

„5 яйца,
2 и 1/2 ч. ч. захар
1 ч. ч. олио
1 и 1/2 ч. ч.  лимонада
2 ванилии
3 и 1/2 ч. ч.  брашно
2 пакетчета бакпулвер

Преди слагах 1 бакпулвер и 1 ч. л. сода, но с 2 бакпулвера е много по- добре. Продуктите се разбъркват в тази последователност (тоест както са изброени – яйца+захар, добавя се олио, лимонада и т.н).  Тестото се разделя на три части – в едната част се добавя настъргана  лимонова кора, в другата- 1/2 разтворим сок малина и в третата какао. Между пластовете се ръси с какао. Когато се прави на редове, се ръси хубаво какао м/у цветните пластове! Пече се на ниски градуси, което ще рече на 160-170 градуса.“

* Само да отбележа, че това количество е доста голямо и трябва да прецените имате ли форма, която да го побере. Аз нямам, така че, ако не сте сигурни – направете половин доза.

Ето го набедения Квазимодо. По скромното ми мнение – нищичко му няма. Станал е поне 10 сантиметра висок, така като го гледам, цветовете му са перфектно отделени – не е някакво мазало, има идеална коричка, но …… за мен до края на живота ми този кекс ще е Квазимодо! Ако имате дори микроскопични зачатъци на чувство за хумор – забъркайте си този кекс! После пак ще си говорим!

Ето ви и още някои от нещата на Валя – как се украсява кекс можем само да се учим!

     Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!