Киш с картофено пюре, пиле и лук
Даааа. Събудих се с идеята, че ще приготвям картофено руло. Да, ама не! Попадам на кулинарно предаване и Рудолф ван Веен прави киш с картофено пюре по телевизията!!! Ама тъкмо започва да си разточва тестото. Залепнах и догледах предаването докато въпросният киш не излезе от фурната. Така да ми хареса – простичко изпълнение – картофено пюре, варени яйца и аспержи, без „печене на сляпо“ за тестото, че веднага идеята за картофеното ми руло замина в небитието. Стана ми интересно, защото точно този киш не беше тънък като други кишове, а двойно по-висок и се пече в откопчаваща се форма.
Аз, разбира се, аспержи нямам, но това не е проблем. Ще импровизирам с налични продукти. И докато още ми е топла идеята за киша сядам да потърся рецептата в сайта на предаването. НЯМА Я!!!
Явно много съм се разбързала и още не е публикувана. Решавам, че ще си изпия кафето, ще си посвърша нещо друго и все ще се появи тая рецепта, че да видя как е забъркано тестото. Е, рецептата не се появи достатъчно навреме за моето готвене и я подкарах съвсем на импровизация. Не е като да не мога да отложа печенето на този киш, но веднъж като съм си наумила нещо – нямам спиране!
Кишът е едно много лесно за приготвяне ястие, което помага да се разчисти хладилника и на практика може да се приготви с абсолютно всичко, за което се сетите. Ако ви се чете – ето тук има по-подробна информация за това „Що е то КИШ и има ли почва у нас?“
За моята картофена импровизация реших, че ще ползвам тесто като за класическият Киш Лорейн.
Сложих в блендера маслото, солта и брашното. Посмлях ги и добавих яйцето. Получава се една купчина ето такива трохи.
Доомесих на ръка, но понеже не се събра добре тестото, добавих 2 с.л. студена вода. Уж си изтеглих брашното (като никой път!!!), но…
Оставих го да отпочине има няма 20 минути в хладилника, колкото да си разчистя плота. Разточих го тънко (около 3-4 мм) и си изрязах ленти за облепяне на стените на формата. С остатъците от разточената кора облепих дъното. Където не достигаше си ги попритиснах. Малко като кръпки стана, но Рудолф каза в предаването, че няма проблем и аз реших да му се доверя. Формата е с откопчаваща стена, подмазана, а тестото на дъното – набодено с вилица, за да излиза въздуха, ако има останал на дъното.
Най-отдолу сложих пласт картофено пюре, после малко запържен лук (отцеден от мазнината върху домакинска хартия), малко пилешко месо (сварено) и нарязани яйца.
Залях със заливката и пекох 1 час на 180 градуса в предварително загрята фурна. Да спомена, че формата, която ползвах е с диаметър 22 см.
Ето го резултата след като излезе от фурната.Като при повечето печива с плънка, тя се поразпада при разрязване докато кишът е още топъл. Но – това да й е проблемът! Много съм доволна от резултата. Не изисква кой знае какво усилие и е много вкусно!
незнам неговият какъв е бил ,но този определено ще се пробва !!!
Нанси, няма да съжаляваш! 🙂