Кошнички (воловани) от бутер тесто с крем ванилия

Днешната рецепта за кошнички (воловани) от бутер тесто с крем ванилия е посветена на приятелството. На една жена, която не познавам. Тя дори не живее в България. Женя Димова за пореден път ми доказа, че хората са добри. Сега ще ви разкажа.

Неведнъж съм споменавала и показвала, че когато бързам или пък ме домързява да бъркам домашен крем ползвам готови кремчета. От всички видове, които се предлагат на пазара има едни, които са ми любими и доста се отличават от останалите. Купувах си ги от Карфур почти година. След което, за мое голямо разочарование, изчезнаха. Наскоро пътувах до Гърция и си купих оттам, но под зоркия поглед на Русев не посмях да напълня торбата, както аз си знам. За краткото време употребих половината от запасите си. Лято е, не ми се стои в кухнята и гледам всичко да става по-бързичко без да губи откъм вкус.

Стигам и до ролята на Женя в тази история. Познавям я само от кулинарните групи в интернет. Често предлага интересни рецепти от гръцката кухня, но не онази ресторантската, която познавам, а домашната, която е същината на нещата. Помните ли рецептата за суджукакя? Та, Женя ми написа съобщение, засили се, накупи ми кремчетата, обиколи Атина да издири фирма, която да ми ги донесе до Бургас и на всичкото отгоре ми изпрати и подаръци! Така в средата на юли аз изживях една кулинарна Коледа, без дори да съм я заслужила. Благодарение на една българка. Трогната съм до дъното на душата си. Отказвам да слушам, че българите били такива или онакива. Отказвам да вярвам, че българите са заядливи, лоши или злобни. Повярвайте ми, светът е пълен с добри хора и просто трябва да се огледаме. Искрено пожелавам всеки един от нас да срещне една такава добра, услужлива и прекрасна Женя. Добротата може да бъде заразна и точно тази зараза ни е нужна всеки ден!

Малко и за волованите. Няма да се спирам на произхода на думата, нито на историята, за да не ви става досадно. Vol-au-vent (от френски) са малки кошнички от бутер тесто с пълнеж от месо, риба, гъби или нещо друго. Думата “волован” се използва и за самата кошничка. Може да ги намерите готови и да си ги напълните с каквото ви е угодно или да си ги направите сами. Стават много бързо.

Продуктите:

1 пакет бутер тесто
1 яйце за намазване
крем ванилия (или друг ваш любим)
плодове – според наличностите

Приготвянето:

Най-важното за бутер тестото е да е студено. Сега времето е топло, така че предвидете си време след като оформите волованите, да ги оставите на студено в хладилника или дори във фризера и едва след това да ги печете. За ефекта при печене на размразено бутер тесто обяснявах подробно в рецептата за торта Наполеон. Нужни са ви и формички за бисквити или най-обикновена чаша, но ще трябва да помислите и за по-малък размер, с който да направите отворите.

За всяка кошничка трябват две кръгли форми, като едната е основа, а в другата изрязвам отвор с по-малък диаметър. Намазвам основата с разбито яйце, върху нея поставям кръгчето с дупка. Лекичко притискам, за да залепне добре и подреждам в тавата върху хартия за печене. Преди печене намазвам и отгоре.

За да съм сигурна, че тестото е добре охладено, прибирам в хладилника за 30-40 минути или направо в камерата за 20-ина минути. Е да, и аз като вас, съм натъпкала всевъзможни сладоледи и други някакви неща и тая камера се пука по шевовете, но с малко разместване и повечко пустосване, все се намира място за една тава. Още повече, че е за 20-ина минути. Надупчвам основата с вилица, за да има откъде да излиза въздуха при печене и заминават за фурната.

Пека волованите в предварително загрята фурна на 200 градуса за 20 минути, но ги наглеждам. Те се надуват и “гълтат въздух” (точно оттук произхожда името – летят във въздуха). Оставям ги да изстинат и пълня. В случая са с ваниловия крем, който получих от Женя и съвсем мъничко обогатих с половин опаковка крем-сирене Филаделфия.

Знаете, че обичам да ползвам и свежото бутер тесто. Да ви припомня канолите, пайът с пилешко, мини-пайчетата с банан и шоколад. За да видя как ще се държи и какво ще се получи – спретнах волованите и със свежо тесто. Не стават толкова раздути, но пък за сметка на това са много крехки и деликатни.

 Завършвам с благодарност към Женя и с пожелание в най-скоро време да чуе името си, да види внучето си и всеки един ден да й носи зрънце щастие и поне една усмивка.

 Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!