Крем пита
Да си призная, че не знам как се казва този сладкиш. Децата ми са го кръстили „Крем пита“ и така си върви у нас. Приготвя се много бързо и не иска много продукти. Перфектен за сутрешна или следобедна закуска. А още по-перфектен е сервиран като десерт. Хапвали сме и купешки крем пити, но те никак не приличат на моето домашно творение, което си е смесица между „млечна баница“ и … нещо си с крем.
От млякото, захарта, жълтъците и нишестето сварявам крем. Загрявам 800 мл. мляко, в което са добавени захарта и ваниловата захар, а жълтъците разбърквам с нишестето и останалото мляко. След като заври и захарта се е стопила, добавям сместа с жълтъците и разбърквам за около 7-8 минути докато се сгъсти, но внимавам да не стане твърде гъст.
Корите ги давам на децата да ги накъсат на малки парченца в тавичката. Поливам ги с олиото и запичам във фурната на 200 градуса, като разбърквам от време на време, докато се запекат що годе равномерно. Както са горещи ги заливам с още топлия крем, размесвам всичко направо в тавичката и оставям да изстине. Корите си дърпат от влагата на крема и омекват, като в същото време докато си изстива се стяга и може да се реже на порции.
Съвсем спокойно можете да го направите с готовите нишестета – ванилия, ягода или нещо друго което харесвате. Притесненията са още по-малко дали кремът ще стане. У нас рядко стигаме до сервиране на порции. Хапват си го направо с лъжиците от тавата, да са ми живи и здрави! Докато пиша рeцeптата най-малкото мишле е нагризало ъгълчето :).
Трябва да кажа, че ако искате сладкишчето да се получи по-креместо, трябва да сложите 2/3 от пакета кори. Пак ще дръпнат влагата, но ще има повече крем.
Имах останали и поизсъхнали кори за баница, които ми беше криво да изхвърля. И добре, че ги запазих. Крем питата (или както и да се казва) се получи великолепна и вече е част от „арсенала“ ми с бързи и лесни десерти.
Благодаря за чудесната рецепта.