А всичко започна от обичайното „нещо да има за закуска“… Почесах се по главата, направих проучване на кой какво му се яде и накрая не изпълних нито едно желание 🙂
Всъщност в основата на днешната тортичка стои споменът на мъжа ми за „Агнес“. Помните го този сладкиш, нали? Дежурно присъстваше на сватби, балове, дамски седянки, роднински сбирки и подробно се обсъждаха вариантите за правенето му от майки, лели, колежки, съседки и братовчедки…
Благоверният ми половин до ден днешен си го харесва, а аз категорично отказвам да го правя. Никак не го обичам тоз „агнес“. Не харесвам миризмата на глазурата, нито пък усещането за „пясък“ в устата (явно някога съм го яла и вероятно не е била добре разбита пудрата захар в глазурата). Както се казва – не е „моят“ сладкиш. Избягвам го до ден днешен, въпреки че преди дни ми го предложиха, изтъквайки предимствата му пред друг някакъв сладкиш…
Е, да, сега ще ми кажете – що не разбърка един прост кекс, ми чак торта направи? Ами, защото, исках да видя могат ли да станат белтъчно-маслено-лешникови блатове (ама пък не исках и да са тежки) и защото имах белтъци, които от няколко дни мръзнат в хладилника и чакат да ми дойде вдъхновението да ги употребя. И защото след три поредни ягодови сладкиша ми се искаше да направя нещо по……… хм… артистично?
Както и да е. Стана ясно, че в основата на тортата стои вечната „Агнес“.
Ето ги продуктите (формата е с 22 см диаметър):
- 250 г масло
- 1 1/2 ч.ч. пудра захар
- 1 1/2 ч.ч. брашно
- 1 1/2 ч.ч. смлени лешници (или орехи)
- 2 с.л. мед
- 1 бакпулвер
- 7 белтъка
- малко прясно мляко за сиропиране на блатовете
- 1 консерва сгъстено кондензирано мляко
- 1 кофичка (400 г) заквасена сметана
Цялото масло разбих на крем с пудрата захар. Последователно добавих меда, брашното, бакпулвера и ядките и бърках с шпатула, а не с миксер. Получи се доста гъста смес (дори се притесних как ще я смеся с белтъците без да им извадя всичкия въздух).
По-опитните майсторки знаят какво е дулсе де лече, на което руснаците казват сгущенка, а ние му казваме кондензирано мляко. Това, за разлика от обикновеното, е вече изварено, сгъстено и прилича, мирише и има вкус на карамел. Може да се купи в руските магазини. Аз го държа в хладилника и знам, че ми е спасителен пояс за екстрени ситуации с неочаквани гости, например.
Аз затоплям самата консерва, като я оставям в купа с гореща вода, защото самото мляко вътре е доста гъсто и е малко трудно да се бърка. След като постоя на топло около 30 минути го смесих със заквасената сметана, омазах тортенцето и готово! Нищо и никаква работа.
За декорацията – карамелизирах 2-3 с. л. захар и готовият карамел излях с лъжица върху хартия за печене. След като изстине се отлепя много лесно. Ако обичате да има повече крем, просто сложете изобилно. Заквасената сметана олекотява много сладостта на кондензираното мляко, така че за любителите на по-сладки неща препоръчвам обикновена течна сметана. Оставете да се охлади и да се стегне в хладилника и… хапвайте!
Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!
Вижте още:
- Торта Карпатка
- Торта Кралица Мария
- Медена торта с карамелен крем
- Сметанова торта
- Торта Мимоза
- Шоколадова мус торта с кафе
- Торта Захер
- Ябълкова торта с карамелен сос
- Медена торта „Мед и мляко“
- Еклерова торта
- Бяла торта с малинов мус
- Дяволски шоколадова торта
- Шоколадова торта Дивергенти
- Бабина орехова торта
- Кокосова торта с лимони
- Торта с нес кафе и маскарпоне