Лучник – или да се върнем към традициите на хапката хляб и главата лук

Е, истината е, че главите лук за лучник са четири. От най-големите. Но докато режех луците за това просто и безкрайно вкусно нещо – Лучникът, си мислех за важната роля на лука в живота.

Той е основата на вся и все. Никаква супа не става без лук, дори обикновена яхния не става без лук… абе много работи не стават без лук. Може да имате най-страхотното парче прошарено месце, чушчица, картофче… но без лук нищо няма да стане. Знаете го разказчето за третият продукт, нали?  Обожавам О’Хенри… толкова малко думи, а толкова много казани неща! Та така.

Лукът е здраво стъпил в кулинарната ни традиция, а и не само в нашата. С кора хляб и няколко глави лук можеш спокойно да сътвориш френска лучена супа, да речем. Можеш да изпържиш глава лук, да чукнеш две яйца отгоре и да получиш уникален омлет. Моята баба пускаше и парченца тънко нарязана сланинка върху този омлет и това бе едно от най-вкусните неща, които съм яла.

А днешният ми лучник е по рецепта на една дама, която винаги ме вдъхновява, когато стане дума за тесто. Мима Димитрова – невероятна майсторка на всякакви пити.

И така – простичко ястие, истинско като земята и безкрайно вкусно.

Продуктите за лучник:

• 2 яйца
• 1 белтък
• 100 г меко масло
• 150 мл топла вода
• 300 мл прясно мляко
• 3 с.л. зехтин
• 1 ч.л. захар
• 1 с.л. сол
• 1,500 кг брашно
• 1 кубче жива мая (42 г)
• сусам и кашкавал за поръсване
• 4 големи глави лук
• сирене и подправки на вкус

Още тук ще кажа, че от тези продукти аз изпекох два лучника. Количеството на тестото е доста голямо, така че може да си го намалите според размера на вашите тави.

Приготвянето:

Всичко започва от главите лук. Аз, обичайно, си купувам от най-грамадните, които има в магазина, за да си спестя излишните сълзи. Нарязани наедро ги оставям на умерен огън да се запържват в 3-4 с. л. олио. Бавничко става, когато лукът е повечко, но пък при бавното обработване той се задушава от собствената си влага и започва леко да карамелизира.
През това време замесих тестото и го оставих да втасва. Още веднъж повтарям, че с изброените продукти става много тесто. Но пък можете да си направите лучник и питка от него.

Оставих го да втасва докато си удвои обема.

След като втаса, то е много меко, въздушно и лесно се обработва. Щедро наръсих с лук, сирене и подправки и завих на руло.

Разрязах рулото, но без да стигам до дъното и оставих да втаса отново. Преди печенето намазах с яйце + една ч.л. кисело мляко и наръсих сусамчето.

Пекох в предварително загрята фурна на 200 градуса за около 30 -35 минути. Десетина минути преди да го извадя от фурната наръсих настърган кашкавал в прореза.

И това е – ако имате търпение, изчаквате да поизстине. Ако нямате – хапвате го още врял!

Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!