Е, истината е, че главите лук за лучник са четири. От най-големите. Но докато режех луците за това просто и безкрайно вкусно нещо – Лучникът, си мислех за важната роля на лука в живота. Той е основата на вся и все. Никаква супа не става без лук, никаква пилешка супа не става без лук, дори обикновена яхния не става без лук… абе много работи не стават без лук. Може да имате най-страхотното парче прошарено месце, чушчица, картофче… ама без лучец нищо няма да стане. Знаете го разказчето за третият продукт, нали?  Обожавам го О’Хенри… толкова малко думи, а толкова много казани неща! Та така. Лукът си е здраво стъпил в кулинарната ни традиция, а и не само в нашата. С кора хляб и няколко глави лук можеш спокойно да сътвориш френска лучена супа, да речем. Можеш да изпържиш глава лук, да чукнеш две яйца отгоре и да получиш уникален омлет. Моята баба пускаше и парченца тънко нарязана сланинка върху този омлет и това бе едно от най-вкусните неща, които съм яла.

А днешният ми лучник е по рецепта на една дама, която винаги ме вдъхновява, когато стане дума за тесто. Мима Димитрова – невероятна майсторка на всякакви пити.

И така – простичко ястие, истинско като земята и безкрайно вкусно.

Ето ги продуктите:

  • 2 яйца
  • 1 белтък
  • 100 гр. меко масло
  • 150 мл. топла водичка
  • 300 мл. пр. мляко(може и с 150),тогава брашното ще е по-малко
  • 3 с .л. зехтин
  • 1 ч. л. захар
  • 1 с .л. сол
  • 1,500 кг. брашно
  • 1 кубче жива мая
  • сусам и кашкавал за поръсване
  • 4 големи глави лук
  • сирене и подправки на вкус

Още тук ще кажа, че от тези продукти аз изпекох два лучника. Количеството на тестото е доста голямо, така че може да си го намалите според размера на вашите тави.

Приготвянето:

Всичко започва от главите лук. Аз, обичайно, си купувам от най-грамадните, които има в магазина, за да си спестя излишните сълзи. Нарязани наедро ги оставям на умерен огън да се запържват в 3-4 с. л. олио. Бавничко става, когато лукът е повечко, но пък при бавното обработване той се задушава от собствената си влага и започва леко да карамелизира.
През това време замесих тестото и го оставих да втасва. Още веднъж повтарям, че с изброените продукти става много тесто. Но пък можете да си направите лучник и питка от него.

тесто лучник

Оставих го да втасва докато си удвои обема.

 тесто за лучник

След като втаса, то е много меко, въздушно и лесно се обработва. Щедро наръсих с лук, сирене и подправки и завих на руло.

кора за лучник

Разрязах рулото, но без да стигам до дъното и оставих да втаса отново. Преди печенето намазах с яйце + една ч. л. кисело мляко и наръсих сусамчето.

втасалият лучник

Пекох в предварително загрята фурна на 200 градуса за около 30 -35 минути. Десетина минути преди да го извадя от фурната наръсих настърган кашкавал в прореза.

Изпечен

И това е – ако имате търпение, изчаквате да поизстине. Ако нямате – хапвате го още врял!

Лучник с плънка

Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!

(Visited 1 207 times, 1 visits today)