Малинова торта

Спретната набързо шоколадово малинова торта. Набързо по две причини. Първата, че снощи се прибрах от едноседмично пътуване, а втората е, че трябва и на плаж да се отиде :).

Мда. След като довчера обикаляхме Рилските езера, днес е ред блажено да полежим на плажа. Аз не съм известна с любовта си към покоряването на върхове и многочасовите преходи из пресечен терен. Да ви кажа, че съм подскачала по камънаците като млада козичка… е, какво да лъжа? Пъхтях, пуфтях като 100-годишен локомотив. А насреща ми едни възрастни жени крачат бодро и усмихнато, че и „Лек път!“ ми пожелават. Ама казвам ви, замаях се като ги гледам как не се стряскат изобщо от тия урви и чукари, а аз като вдигна поглед и получавам мигренозен пристъп. Че и дечица имахме в групата. Е как не каталясаха тия човечета, не знам!

Ей така я карах – с изплезен език и припълзяване по камъните до следващата полянка. Вярно, голяма красота са „наште планини зелени“ и всички любители на планинските преходи имат най-искреното ми и дълбоко уважение за завидния си дух!

Та след планинските ми приключения, да се върна на тортичката, която ми трябва за довечера, тъй като ще имам гости, а всяка уважаваща себе си тортичка иска няколко часа в хладилник да се „спои“ добре. За ужас на  истинските сладкари ще си кажа, че ползвах готов крем от пакетче поради липса на време. За сметка на това блатчето си е домашно, изпечено в 7 сутринта, докато семейството блажено спи.

Пандишпановото блатче е толкова класическо – отделих белтъците от жълтъците, разбих белтъците на  твърд сняг с 3 с.л. захар, а жълтъците на крем с 2 с.л. захар. После ги смесих и към сместа добавих брашното и какаото.

Пекох върху хартия за печене на 170 градуса за 30 минути в предварително загрята фурна. След като блатчето поизстина, го разполових и напоих с прясно мляко (който иска може да си го подслади с 2-3 с.л. захар. Аз не го подсладих, защото кремчето е доста сладко, а исках тортичката да не тежи като вкус). По средата сложих шоколадов крем (приготвен според упътванията на пакетчето) и щедро наръсих с малини. С остатъците крем подмазах тортичката и я оставих в хладилника да чака глазура и финална декорация.

Сега, приятели мои, отивам на плаж, ухилена до уши, защото по план днес трябваше да катеря връх Мусала! Мусала ще има да почака, обаче!!!

Дописвам си тази сутрин след като семейството ми проведе щателен анализ на вкуса на тортата.

Ето го и парченцето – шоколад, какао и малини. За любителите на сладки неща ще подчертая, че тортата не е „достатъчно“ сладка :)). Аз, обаче, предпочитам да ме укорят, че ми се е досвидяла захарта, отколкото да хванат диабет.