Днес ще ви предложа едни тематични маслени бисквитки. Знам, че не са идеални на външен вид.
Важен е вкусът, както и щипката от тази най-скъпа подправка, наречена „любов“. Да, украсата им е поопърпана и да казвам, че се ядосах на роял айсинга е излишно. Цялото ми ядосване трая точно 1 минута. До момента, в който си помислих, че всъщност, точно такива каквито са, са най-красиви и най-правдиви.
Не знам за вашите любови, може да са идеални и перфектни, но моята е една такава… хм… непоръбена, поочукана от времето и въпреки всичко – кротко пламтяща. Освен в моментите, в които избухвам в гневни, вулканични изблици, призоваване на всички светии за свидетели колко този човек е несправедлив към мен и речитативи като на италианска оперна прима.
Точно по тази причина ви поднасям днешната хапка магия в една чинийка, която ми е спомен от такова едно изригване. Те, всъщност, чинийките са две. Геройски оцелели ветерани от доста скъп комплект за чай. Дълго и задълбочено ги избирахме с дъщерята, и след обсъждане на предимствата и недостатъците на едни или друг рисунък, избрахме точно тези. Тържествено ги поднесохме на таткото като подарък и 30 минути след това ги запратих по него. Днес дори не си спомням защо прекрасните чашки от комплекта станаха жертва на гнева ми. Но пък ни останаха чинийките. Пазя си ги и ги ползвам само за много специални поводи, а и за да ми напомнят, всеки път като отворя шкафа, че често съм нетърпелива и несправедлива към най-близките си хора, въпреки че ги обичам повече от всичко.
И преди да ви напиша рецептата, трябва да кажа нещо на най-търпеливият, най-НЕгневливият и най-страхотният мъж, който ми е най-добра приятелка, съветник, душеприказчик, отскоро редактор, критик и кулинарна жертва от доста години, а от време навреме и източник на диво раздразнение:
Ще продължавам да те вбесявам, защото те обичам, а и да не ти е скучно! 🙂
Продуктите за Валентински маслени бисквитки:
2 ванилии
В разтопеното масло добавям захарта и яйцето. Боичката разтворих в много мъничко прясно мляко и я добавих в купата. Всичко се разбърква и започвам да сипвам малко по малко брашното. Отива повечко от една чаша, може би чаша и три четвърти. Когато тестото започне да се отлепя от стените на купата, а в същото време е меко – значи е готово. Разстилам си част от тестото по плота на докато стане с дебелина 5-6 милиметра. Рядко ползвам точилка, просто си го потупвам докато дойде на желаната дебелина. Не е нужно да казвам, че това потупване има голяма доза терапевтичен ефект върху опънати нерви. Горещо съветвам, ако сте много криви и ядосани, да направите 2 дози бисквитки.
Обикновено тези маслени бисквитки не ги оцветявам. Дори не ползвам формичките, а направо нарязвам с ножа на квадратчета или ромбчета, които след изпичане овалвам в пудра захар. В тавата сложих хартия и изпекох в предварително загрята фурна на 170 градуса (с включен вентилатор) за 10 минути. Допълвам си обясненията, че в магазините не се продава „брашно за меко тесто“ . Ползвайте каквото имате вкъщи, но добавяйте по малко, докато получите „меко тесто“. Искрено желая всички да имат с кого да споделят с хапчица любов и глътка вино. Така Животът става толкова по-лесен и усмихнат!
