Мляко с ориз и как започнах да си говоря с точки

Не е трудно да направиш мляко с ориз. Бавно е, ако го правиш по традиционния начин. Напоследък се е навъдила една мода оризът да се вари в повечко вода, а после да му се добавя малко мляко. Ще ме прощавате, ама това НЕ е мляко с ориз. Никак даже.

Да загориш мляко с ориз също не е трудно. Да не ви лъжа, че не ми се е случвало. Случвало ми се е, и още как! Особено в по-младите ми години. Аз и сега съм малко накъсо с „търпението“, обаче преди някоя и друга година….. олеле-мале…. Огън и жупел!

Но не за това ми е думата, а за точките и как влязох в диалогов режим с тях. Смейте се, ама на мен никак не ми е смешно. Три месеца вече. Та тия точки се появиха в кроткото ми битуване след като някакси успях да пукна дисплея на фотоапарата, с който си снимам манджите. Е, не знам как стана. А и да знам… как ще си призная.

Знаете Русев колко е чевръст. Хоп-троп и ме обзаведе с нов апарат. Ама голям. Много. Не се събира в джоба ми хич даже. И като почне да му се удължава обективността, на комшиите мухите по стената мога да преброя. Стресирах се аз, че бях свикнала да си ходя със старата „сапунерка“ в джоба, но след като Русев казва, че трябва да съм модерна, значи трябва и туй то!

Купи ми литература специална. Горе-долу колкото „Война и мир“ са дебели книжките. Айде, да не е като „Война и мир“, ама като един „Властелин на пръстените“ го докарват. Отварям аз и си мисля, че е написано тъй, че човек да се понаучи. Нищо подобно! Едни цифри, едни корекции, едни съкращения, сложни думи – направо СТРАХ!!!! И схеми направили, с едни страховити сметки, едни стрелки насам-натам и инструкции дали – така направете, иначе направете! Абе, мама му…. Пардон, ама като разбрах, че трябвало в палатка да си снимам манджата и прекипях! ПАЛАТКА, моля ви се!!!! Хвърлих му и апарата и книгите и излязох в стачка. Аз, казах, ще готвя. Ти върви си купувай палатка, влизай вътре и прави там квото е написано.

Има-няма два месеца стачкувах. Палатка не купихме, ама Русев изчете цялата литература, до интернет се допитва, до приятели фотографи, разнася апарата със себе си и накрая каза -„Ела сега, жена, да ти обясня.“

Аз гледам под вежди и съм в стойка „Ф“. „Ако ще е повече от половин час, хич не ме занимавай!“. И се започна – такъв режим, онакъв режим, така осветеност, така незнамсикаквоси… , но най-важно са точките! „Кои точки??“ – питам аз, ама вече на ръба на нервната криза. „Е, как кои? Не ги ли виждаш тия зелените точки?“

На тоз апрат се снима като гледаш през едно мънинко прозорче. Свивай очите и гледай като през дупчица. Шест пъти докато успея да видя точките. И да станела снимката трябвало да съм в диалогов режим! Боже, прости ме, само с точки не бях влизала в режим, че и диалогов.

Сега за всяка снимка влизам в диалогов режим. С точките. Дупене, гъзурчене, усукване на шест различни страни, залягане и само челна стойка не съм пробвала, но то е заради уважителната ми възраст, но важното е, че с точките си водим диалог.

Та да се върна на млякото с ориз. Проста работа, казвате? Да, ама простите работи са най-трудни някой път. И си го знаете, нали?

Ето продуктите, но отсега да кажа, че аз меря тази рецепта с чаши. А рецептата е много, много простичка:

• 1 чаша ориз (кафяна, чаена, водна – в каквато искате мерете)
• 2 чаши вода
• 4 чаши мляко
• 1 с. л. ванилов екстракт
• 2 с. л. масло – те са по желание, но става плътно и богатичко с тях.
• канела за поръсване или на пръчица
• захар на вкус ( у нас е 1 чаша)

Колкото и да е простичка една рецепта, все си има тънкости. В тази тайната е БАВНО да се вари.

Оризът се измива и се добавя към млякото и водата, които са вече на котлона. В момента, в който започне да завира и намалям огъня на минимум. При моите 9 степени на котлона, аз варя на 3 или дори 2 (към края на варенето) без да похлупвам. Варенето отнема повече от час, че даже час и половина. На всеки 5-10-15 минути разбърквам. Ако канелата е на пръчица – пускам я да се вари с ориза. Как да разберете, че ориза е готов? По два начина – ако е набъбнал хубавичко и си е изпил течността. Вторият начин – опитайте го. Понякога се налага да му се добави още мъничко мляко. Към края на варенето добавям захарта и ванилията.

Когато е готов, дърпам от котлона, оставям да си поеме въздух 10-ина минути, и добавям маслото. Разбърквам хубавичко и насипвам в чашки или купички.

След като изстине, и ако порциите са повечко, аз слагам найлоново фолио върху всяка чашка. Така не изсъхва и не се образува кора. Прибирам в хладилника и всеки си придъпва оттам.

  Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!