Не мога да започна да пиша за моята морковена торта 2, защото ми е много смешно. И на вас ще ви стане смешно от следващата снимка. За момента, обаче, седя и се подсмихвам сама… Вече разказах за първата морковена торта, приготвена в кухнята на моя приятелка по рецепта на фирма Канея, като изпълнение на кулинарно желание.
Написах коментарите си към рецептата, която ползвахме и днес, вече завърнала се в собствената си кухня, решавам, че ще направя нов опит, но ще слушам вътрешния си глас и ще се подчинявам на моето лично усещане за това как искам да изглежда морковената торта, приготвена от мен. Дотук всичко е чудесно.
Забърках си сместа, изсипах я във формата и по пътя към фурната дъното на формата се откопча и…

Все бях правила цапаници, но до момента тази държи първенство! Мога да предизвикам всеки да надмине това постижение… ако му стиска :). Мдаааа… никой не може да отрече, че дотук личното ми усещане и вижданията ми по въпроса за морковена торта са доста… хм… авангардни. И след 40 минути бърсане, чистене, пустосване на глас и наум, изтърчах до магазина за моркови и започнах отначало.
Да, можеше и нещо друго да приготвя, но вече се бях подпалила и от чист инат започнах наново.
Продуктите за морковена торта 2 за блат (форма 22 см):
Приготвянето:
В две купи разделих 4 от яйцата на белтъци и жълтъци. Към жълтъците добавих едно цяло яйце. Разбих частта с жълтъците (плюс цялото яйце) с половината захар като по време на разбиването добавих водата и олиото. Добавих брашното, бакпулвера и канелата и разбърках на ръка с телта, след което добавих морковите с настърганите цитрусови кори и изцедих сока на лимона и портокала направо в купата. Размесих всичко добре. Получи се кексова смес, към която добавих разбитите на твърд сняг белтъци (разбити с останалата захар).
На дъното на формата (след като 3 пъти проверих дали е стабилно захванато) сложих хартия за печене и изсипах цялата смес. Пекох около 50 минути (до суха клечка) в предварително загрята фурна на 180 градуса. Тук е мястото да уточня, че ако се сложи в по-голяма форма тестото ще се разпредели на по-тънък пласт и печенето ще отнеме доста по-малко време, така че проверявайте с клечката. Различните фурни пекат различно, така че проверявайте! Във вашата фурна времето за печене може да е по-малко.

След като блатчето изстина, разрязах на две части, съвсем лекичко го сиропирах с няколко лъжици неподсладено прясно мляко. Пасирах крема сиренето с част от заквасената сметана и захарта до фин крем. Добавих останалата сметана и в резултат се получи доста стабилен крем. Останалото е ясно. Разполових блатчето, разнесох крема и за декорация ползвах бейби моркови от замразените, които сварих в захарен сироп за 15 минути. Отново ще споделя личното си мнение. На мен тортата ми хареса повече в този вариант. Стои ми по-леко и въздушно, не ми е мазно и тежко. Имам предвид кексовата част. Кремчето е стегнато и добре балансира сладостта на блатовете. Самите блатове са тип „пандишпанени“, но заради морковите и мазнината са по-плътни като консистенция.
Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!
4 коментара
Много се смях и много ми хареса твоят вариант на „заешката“ тортичка!:) И въобще в твоя блог има доста интересни неща. Браво за цялостния блог и за добре обяснените рецепти. А сега и въпросът ми за тази торта е: снежния белтък се разбива с част от посочената 1 ч. ч. захар (използвана и за жълтъчната смес) или се слага допълнително захар (пишеш останалата захар …)? Благодаря ти за споделената рецепта. Привет!:)
Цвети,
благодаря ти, че обърна внимание. Захарта разпределям по равно мужду белтъците и жълтъците.
И да си провериш захващането на формата! 🙂
Уж ми е сигурна закопчалката, ама знае ли човек … То да се смее или плаче човек … Мога да си представя какъв ужас и яд си изпитала, за труда, за похабяването на продуктите и за пусто чистене … лагодаря ти за бързия отговор! Бъди здрава и усмихната!:)
Е, то с рев, без рев……
Изпращам и на теб милион усмивки!
Животът е по-приятен, ако му се усмихваш 🙂