Морковена торта

И така – морковена торта! Поводът да се захвана с нея беше гостуването ни при стари и много обичани от нас приятели. Домакинята имаше едно единствено кулинарно желание – никога досега не била опитвала морковена торта и аз обещах, че ще й изпълня желанието. Аз съм опитвала само веднъж, преди доста години и в спомените ми е останал един не особено приятен вкус.

Веднага започнах да ровя, да чета и да сравнявам рецепти, като се чудех от всички възможни торти на тоя свят, как пък точно морковена й хрумна на таз моя дружка! Пустата й торта! Била любима на американци и англичани и особено популярна отвъд океана. Е, добре – щом е толкова популярна и ние няма да й простим!

След като прочетох  поне 10 рецепти, реших, че ще се доверя на рецептата на фирма Канея.

Пристигнахме ние на вилата, хапнахме пийнахме и на сутринта, подкрепени с доза кафе и след двучасови сладки приказки се захванахме да творим морковеното чудо. Излишно е да споменавам, че се оказахме без миксер и почти се бяхме отказали, но добре че са съседките! Веднагически предоставиха миксер и сега ще спомена Галя, която сътворява тези чудеса от морски камъчета и ни услужи с миксер. Можете да посетите галерията й в с. Китка, Варненско и ви уверявам, че си заслужава.

За улеснение ще изкопирам продуктите и начина на приготвяне така, както са дадени на страницата на Канея.

Разбиват се яйцата, олиото, захарта и ванилията. Прибавя се брашното, содата, солта и канелата. Добре почистените и настъргани моркови се прибавят към получената смес и накрая се добавят натрошените орехи. Цялата смес се разбърква добре и се изсипва в предварително намазана форма за торта. Пече се в загрята фурна на около 200 градуса, докато се надигне, скед което се намаляват градусите на 170 C. Пробва се с клечка в средата, докато тя остане суха – т.е. блата е изпечен.

Разбиват се маслото, сиренето /Маскарпоне/, пудрата захар и ванилията до хомогенна смес, след което се прибавят и натрошените орехи. Крема се нанася върху изстиналия блат равномерно и се украсява със захарни морковчета.

Към оригиналната рецепта на Канея добавих от себе си кората и сокът на половин лимон и половин портокал. В селския магазин за маскарпоне не са и чували, така че нашата морковено-тортена импровизация направихме с крем от 500 мл. мляко, чаша захар, 3 жълтъка и 4 с. л. брашно. Към изстиналия крем добавихме разбитите на сняг 3 белтъка. Сглобихме я, оставихме я да постои в хладилника и вечерта я хапнахме.

Всички бяха много доволни, освен моя милост. Личният ми коментар към тази рецепта е, че тортената част е влажна, леко лепкава и не е особено удобно да се разполовява. В крайна сметка, всеки си има вкус и след като любезната ми домакиня щастливо похапна морковена торта можем да смятаме, че мисията завърши успешно!

Това е единствената, не-особено добра снимка на разрез, която имам.

 

Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!