Откровено казано, това е сладкиш, заради който си заслужава да си поиграете в кухнята. Когато прочетох съставките му, Тома Неверни се обади в мен и очаквах, че ще стане поредният сладкиш от групата „хапване за закуска“.
В действителност, това е нещо, което спокойно може да сервирате на тъща, свекърва, приятелки, с които пийвате неделно кафе или завистлива съседка. Моите деца, в типичния си стил, го определиха като „адският сладкиш“, което ще рече, че бурно одобряват. Позасмях се, но това си е самата истина. Съдържанието на захар може да изстреля нивата ви на ендорфини в космоса, но пък небцето и стомахът ви ще ликуват.
Ако сте работещи мами, съвсем спокойно можете да приготвите трите части на сладкиша вечерта, а на сутринта само да сглобите. Както и да подходите, това чудо си заслужава да изцапате 3-4 съдини.
Рецептата взех от една дама, която уважавам много, от която се уча и която ежедневно прави невероятно вкусни магии в кухнята си – Снежана Костова. Длъжна съм да й благодаря за споделената рецепта, не само защото ми връща удоволствието от готвенето, но и заради безмерната й доброта и търпение. Копирам продуктите и начина на приготвяне, както ги видях от Снежа.
Продуктите за сладкиш Негреса:
Блат:
- 400 г кисело мляко
- 1/2 ч.ч. олио
- 1 ч.ч. захар
- 2 ч.ч. брашно
- 7 г сода бикарбонат
- 3 равни с.л. какао
- 1/2 пак. канела (аз сложих 1/2 ч.л. канела, но добавих от себе си пакетче ванилена захар)
Приготвянето на сладкиш Негреса:
Смесват се киселото мляко, олиото и захарта, тогава се добавя брашното, смесено с какаото, содата и канелата. Намазва се кръгла средна тавичка с мазнина и се изсипва сместа. (Аз пекох върху хартия за печене в кръгла форма с откопчаваща се стена).
Пече се в предварително загрята на 200 градуса силна фурна. Дали е готов се пробва с клечка за зъби или дървено шишче. Не трябва да има остатъци от сладкиша по тях. Внимавайте да не го прегорите, че бързо се изпича. (В моята фурна печенето отне около 30 минути, но формата е с 22 см. диаметър и сладкишчето ми е по-дебеличко. Ако печете в по-голяма и плоска тавичка, печенето ще отнеме по-малко време. Другото, което трябва да отбележа е, че при 200 градуса горната част на сладкиша се напуква. Това не е проблем, защото така или иначе се глазира и пукнатините не личат. Може би печенето на по-ниска температура за по-дълго време ще предотврати напукването на коричката).
Сироп :
1/2 ч.ч. захар
1 ч.ч. вода
Само да заври, не се изчаква да се сгъсти.
Сладкишът се залива, когато той и сиропа са студени. (Това, всъщност е доста важно. Ако залеете кексовата част с горещ сироп или не изчакате да се охладят и кекса и сиропа, ще „кашнете“ сладкиша. Да, всичко, което досега сме чували като правило за сиропирането – едното да е топло (блат или сироп), а другото студено, в този случай не важи.)
Маслен крем :
1 ч.ч. пудра захар
1 жълтък
1 ванилия
Всичко това се разбива с миксер и се маже сладкиша. Първо се разбива захарта и маслото. След като станат на крем се добавяи жълтъка и ванилията.
1 ч.ч. захар
1/2 ч.ч. орехи
Захарта се карамелизира в сух съд до светъл карамел, прибавят се ядките и всичко се смесва добре. Изсипва се върху алуминиево фолио и се изчаква да се втвърди. След като изстине се отчупват малки парченца и се стриват.“ (аз нямах орехи, затова смлях лешници. Което дори прибави допълнителна дълбочина на крайният резултат и вкус. След като карамелизираните ядки застинаха, ги праснах два-три пъти с дървен чук, само за да си доставя удоволствието да вдигам шум).
Не се колебайте, направете го и се наслаждавайте на вкуса. Ако го хапвате в приятна компания, ефектът се увеличава в пъти!
Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!
Вижте още:
Най-вкусното брауни с орехи и бърбън
Бърз и елементарен кекс за начинаещи готвачи
14 коментара
Мммммммммм……….Това е любимият ми сладкиш до ден-днешен ! Браво!!! Майката на моята най-добра приятелка от ученическите ми години го правеше много често и винаги го свързвам с нея . Тя обаче му казваше Негърско Дупе 🙂 Ароматът,както и уникалният му , запомнящ се , какаово-канелен вкус са нещо , което си струва да се опита ! Горещо го препоръчвам на всеки ценител на сладките изкушения ! А как върви с чаша домашно капучино – мммммм………:)
Така е!Аз пък го деля на два блата и правя торта с крем по избор…наистина „дупе“ или не,но е бързо и вкусно!Пък и не търсиш яйца…
Тази рецепта я срещнах като Арабски сладкиш,но независимо как се казва,винаги така си правя блатове…хем не трябват яйца…😉👍
Много сполучлив сладкиш. Благодаря за рецептата! Следващият път ще обмислям да го направя във формички за мъфини. Мисля, че рецептата е подходяща. Е, малко повече играчка ще е, но смятам, че ще стане ефектно. Още веднъж .. благодаря.
Привет, Даниела,
радвам се, че сте доволни. Ще ми е интересно да споделите после как се е получило като мъфини.
Здравейте!
От доста време приготвям по някое сладкишче от тук, но сега чак се престраших да коментирам нещо.
Това е поредната страхотна рецепта! Идеята да се направи във форма за кексчета се оказа супер!
Здравейте, Лидия!
благодаря ви за милите думи. Винаги сте добре дошла с мнение, коментари или въпроси!
За блата – супена лъжица сода или чаена? В описанието пише“ 1 равна с.л. сода бикарбонат“. Това не е ли малко множко?
Здравейте, Станил,
1 равна с. л. сода бикарбонат, както е в описанието на продуктите, е 7 грама (претеглих ги току що), което не е много за това количество тесто.
Здравейте,
С какво мога да заменя суровия жълтък в крема? Или да го пропусна?
Благодаря 🙂
Здравейте, разбира се, че може да го пропуснете.
Правя този сладкиш вече няколко пъти, винаги се получава повече от страхотен! Понякога за да го олекотя малко, вместо маслен крем намазвам със заквасена сметана с пудра захар и ванилия – това за любителите на леко киселките кремчета.
Здравейте! За 1 път ще правя този сладкиш. Споделете моля става ли мокър/ влажен и сочен? Благодаря!
Здравейте,
не, в никакъв случай не е мокър. Сочен е по-точната дума.