Пай с круши

Пай с круши е нещо, което задължително трябва да опитате. Обожавам круши! Повече от кюфтетата ги обичам! Не колкото узряла праскова, откъсната от дървото в мамината градина и като отхапеш да ти тече сок по брадичката, че и по лактите… ама почти толкова. Харесвам тръпчивата им киселина и презрялата им сладост… ах, защо ги няма онези круши от детството ми.

Размечтах се някак си носталгично, но в днешния си сладкиш искам да комбинирам вкуса на хрупкава круша и домашна курабийка. Преди много време видях ей това в руски сайт и оттогава превъртам в главата си различни начини на печене, с какви плодове, как да стане леко и хрупкаво, плодовете да не стоят „сварени“, а да запазят натуралната си свежест, но и да не са сурови.

Окончателната идея се оформи преди няколко дни докато сладко си приказвах с приятелка, която освен изключително надарен писател се оказа и художник. Вече съм казвала нееднократно колко съм благословена да имам уникални приятели. Но тази малка феичка ми избистри идеята. Нищо, че на картината е нарисувана ябълка. Вълшебството е важно! И аз, като детето от картината, размахах магьосническата си точилка, направих заклинание на маслото, брашното и млякото и призовах на помощ Кулинарните богове.

250 мл. от млякото, захарта и ванилията сложих на котлона да заврят. Разбих жълтъците с останалото мляко и нишестето и към тях добавих виното. Оттук нататък е ясно, че съм сварила крем. Оставих го да се охлажда, покрит с фолио (за да не хваща коричка) и се заех с тестото.

В блендера смлях филирани бадеми възможно най-фино, почти на брашно. Към тях добавих пудрата захар, маслото и брашното и след като се получиха трохи добавих яйцето. В зависимост от брашното може да се добави 1 с. л. прясно мляко или студена вода.

Тестото е малко по-различно като консистенция и дори като усещане по дланите от обикновеното тесто за пай заради бадемите. Моят блендер си е домашен и не може да ги смели толкова фино като фабрично бадемово брашно. Сместта я доомесих чевръстичко на ръка докато се събере и я оставих да почива в хладилника 20-ина минути.

Крушите ги обелих, разделих на половинки и почистих от семената. Направих разрезите и започнах да сглобявам.

Тестото го разточих, сложих във формата и надупчих дъното с вилица. Излях крема (който не беше съвсем изстинал, но кой има време да го чака!) и върху него наръсих 1 с. л. от смлените бадеми, защото допусках, че крушите може да отделят сок по време на печенето и смлените ядки ще го поемат. Подредих си крушите върху крема и сложих във фурната.

Пекох 50 минути в предварително загрята фурна на 170 градуса. Действително крушите отделиха малко сок по време на печенето, но той се пое от крема. Важно е да кажа, че към края на печенето целия сладкиш изглежда така сякаш се е „разводнил“ или „втечнил“, но след като изстине и се охлади този ефект на „втечняване“ изчезва. Много съм доволна от резултата! Кремче с хрупкава бисквитка и свежа круша! Особено много препоръчвам да се хапва с приятна компания :)!