Паламуд върху лук и домати

И така – Паламуд върху лук и домати! Не веян, осолен, маринован или на скара – не! Простичко, ясно, без много връткане и кръстене пред печката – ще стане или няма да стане. Рецептата е толкова елементарна, че няма какво да се обърка и съвсем класическа за скумриите (изобщо риби с по-сухо, или както мъжа ми казва „тричаво“ месо). Паламудът е от семейството на скумрията, но всъщност е Принцът в това семейство. Кралят, разбира се, е рибата тон, но той не наминава по нашенско. Наскоро прочетох много интересно описание как се лови паламуд. Ще ви цитирам само част от него.

„Хващането на паламуд е сравнително сложна работа. Трудността се изразява в успешното комбиниране на няколко обстоятелства. Първо – паламудът се появява по черноморските брегове септември-октомври, но не всяка година; второ – трябва да намерите лодка, най-добре с местен рибар, който познава терена и явките на паламуда; трето – трябва да уцелите спокойно море, за да изпитате пълноценно удоволствието от риболова. В противен случай, ако хванете смяната на топла със студена вода, вълните са поне 5 бала, нищо няма да хванете, освен това още два дни ще ви мъчи морската болест. Четвърто – за паламуд се ходи за по няколко дни, а не за няколко часа – трябва да се представите предварително много добре пред шефа си, за да ви пусне веднага за няколко дни в отпуск в случай, че горните три изисквания се изпълнят едновременно. Има още една подробност – по принцип обикновените рибарски лодки имат право да влизат до 500 м от брега; естествено паламудът се лови значително по-навътре; т.е. вие сте априори в нарушение на Закона за корабоплаването и ако ви засече граничният катер, ще ви вземе рибата.“

Страшна работа!!! С една дума – я хванеш, я не хванеш, че и закононарушение, че разправии… Е, не ме питайте откъде ми е паламуда. Магазински е!
У нас има едни домашни разногласия по повод на паламуда, защото аз го обичам точно защото месото му е по-сухо, но пък мъжа ми има претенции относно начина и навиците му на хранене и е ужасно предубеден към горката риба. Ако вие имате подобни притеснения, направете рецептата със скумрия. Не мога да си кривя душата и да не кажа, че ако сте си купили паламуд от магазина, който е замразяван-размразяван няколко пъти, това не е добър вариант. Та, ако не сте сигурни – вземете си простичка скумрия.

Продуктите:

1 паламуд (моят е около 1.5 кг)
4 големи глави лук
800 гр. домати от консерва (може да им сложите 2 щипки захар, за да омекотят киселината)
3-4 скилидки чесън
2 клонки розмарин
3-4 клонки мащерка (1 ч. л. ако е суха)
2 дафинови листа
4-5 зърна черен пиперсол на вкус

Рибата – почистена и подправена със сол и черен пипер. Нека да постои поне час и да си поеме солта. Лука го нарязвам на шайби, заливам 5-6-7 с. л. олио слагам му розмарина, мащерката, дафиновия лист и чесъна (дори не си играя да го режа – мятам целите скилидки в тавата) и го слагам в предварително загрята фурна на 200 градуса да се запича. 30-ина минути му стигат.

Изваждам и заливам с доматите, а отгоре нареждам рибата. Връщам във фурната за още 30 минути. Съвсем достатъчни са, защото фурната е вече гореща. За това време доматите изпаряват водата, а рибата се запича. На мен ми харесва точно това – запича се, а не се сварява, защото поставена върху доматите и то в гореща фурна за сравнително кратко време, няма възможност да се вари.

Сосът става много вкусен, защото се ароматизира от подправките, които вече са отпуснали ароматите, запеченият лук се досготвя в доматения сос и ако имате изстудено вино – нищо друго не ви трябва.

   Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!