Е да, Креп Сюзет не може да е с ягоди, но в моята кухня всичко може :). Историята на създаването на тези палачинки е известна, но аз ще я разкажа и тук.
Това историческо събитие в кулинарния свят се случило в Café de Paris в Монте Карло през 1895, докато 14-годишният помощник сервитьор Анри Шерпантие приготвял десерт за Принцът на Уелс (бъдещият крал Едуард VII), сред чиито гости била и млада французойка на име Сюзет, а инцидентът, който води до създаването на сладкиша, представлява пламнал ликьор в съд за готвене върху мангал. Въпросната случка, изтъква самият Анри Шерпантие в своята биография, родила „най-апетитната мелодия от сладки вкусове, която някога съм опитвал“. С помощта на пламъка, съставките създават идеалния вкус, достоен за височайша особа.
При въпроса на принца как се нарича ястието, четиринайсетгодишният Анри я нарекъл Crêpes Princesse. Принцът бил поласкан от комплимента, но възразил, че това кулинарно произведение на изкуството трябва да бъде кръстено на присъстващата дама. Така на бял свят се появява палачинката Креп „Сюзет” – достойна за истински принцове и принцеси по душа.
Друга история разказва, че този десерт носи името на френската актриса Сюзан Райхенберг, която използвала псевдонима Сюзет. Изпълнявайки роля на камериерка в пиеса, тя трябвало да сервира палачинки. Мосю Жозеф, собственик на ресторант, доставял палачинките в театъра и един ден решил да ги фламбира, за да остават топли докато актьорите ги изядат. (Източник Уикипедия)
Каквато и да е историята, факт е, че резултатът е безкрайно вкусен. Стига да имаме търпението да си направим палачинките. Как се правят палачинки? Тук вече навлизаме в опасните води на личните предпочитания. Аз ги правя по най-простичкият начин: яйца, брашно, прясно мляко. Не добавям захар, нито сода, нито масло в тестото. Но нека всеки си ги прави, както знае. По интересно е как обикновената палачинка се превръща в „Сюзет“. Е, стана ясно, че трябва да я подпалим :). Но преди това са ни необходими следните продукти, според Гордън Рамзи:
Захарта се карамелизира, добавя се алкохола. След като изври се добавят маслото и портокаловият сок и кората на портокала. След като поври 2-3 минути, палачинките се слагат в соса (прегънати на 4) заедно с портокаловите филенца. Фламбират се и се поднасят със сос и парченца плод. В различните рецепти се посочва и кафява захар, бренди, сок от лимон и кора…. Така че, и тук, има поле за импровизации, както беше случаят с ягодите. Аз ползвам кафява захар, коняк или ром. Ясно е, че Гран Марние не е най- популярното за нас питие. А ако ви е страх от фламбирането – и без него резултатът ще са едни много вкусни палачинки.
1 коментар
Невероятно вкусни и ароматни!