Пани Валевска (Pani Walewska), е един от най-известните полски сладкиши, популярен като „Pychotka“. Носи името на Мария Валевска, полска аристократка и фаворитка на Наполеон Бонапарт.
На осемнайсет (според някои източници – шестнадесет) години, Мари е омъжена за 70-годишният богат вдовец Валевски, като по този начин дълговете на обеднялото й семейство са платени, запазва се семейното имение и брат й е изпратен да учи във Франция.
Пикантните клюки от онова време твърдят, че Мари е била бременна, а 70-годишният й съпруг узаконява детето й, както прави по-късно и с детето, което тя ражда от Наполеон.
Връзката между Валевска и Наполеон започва под влиянието на влиятелни поляци, които упорито я уговаряли да склони и да приеме ухажванията на Императора, за да използва властта си над него и да издейства свобода за Полша. До свобода не се стига, но Мари Валевска е била най-страстното увлечение на Наполеон (след Жозефина) и връзката им продължава няколко години.
Това е съвсем кратката история на Пани Валевска, която Бонапарт наричал Мариша, а поляците отдават дължимото на тази романтична афера, като наричат този фин сладкиш на нейно име, а й посвещават и цяла козметична серия – парфюми, кремове и т.н.
Връщам се на рецептата за торта Пани Валевска. Рецептата не е сложна, но преди да се сглоби, всички отделни компоненти трябва да са напълно охладени. Това означава, че се налага изчакване и търпение.
Масленото тесто се замесва от изброените съставки, разделя се на две равни части, завива се в найлоново фолио и се прибира в хладилник за един час.
Докато тестото се охлажда се сварява кремът, който също трябва да е напълно охладен преди да се сглоби тортата. Може да се приготви от предния ден, тъй като количеството е голямо и изстива бавно.
Половината от млякото се смесва с жълтците, брашното и нишестето, а към другата половина се добавят захарта и ванилията. Слага се на котлона да заври и на тънка струйка се добавя към жълтъчната смес. Всичко се връща на котлона и се вари на умерена температура при непрекъснато разбъркване докато кремът се сгъсти. Сваля се от огъня, покрива се с фолио плътно по повърхността на крема, за да не хваща коричка и се оставя да изстине напълно. Маслото се разбива с миксер до побеляване и към него постепенно се добавя изстиналият крем, докато се получи гладка еднородна смес, към която се добавя бадемовият аромат и алкохола.
Белтъците се разбиват на сняг непосредствено преди печене. Към белтъците се добавя щипка сол или няколко капки лимонов сок и се разбиват като постепенно се добавя пудрата захар. Накрая се добавя царевичното нишесте и се разбърква внимателно.
След като масленото тесто е добре охладено се разстила в две форми за печене, покрити с хартия. Намазва се със сладкото, а върху сладкото се нанася пласт от разбитите на сняг белтъци (ако печете в една и съща форма, разбийте само половината белтъци, колкото са ви необходими за едната платка, а останалите ще разбиете когато печете вторият блат). Поръсва се с бадеми и се пече в предварително загрята фурна на 170 градуса (без вентилатор) за 40 минути.
След като блатовете са напълно изстинали, сглобяваме тортата Пани Валевска. Единият блат става основа, върху него се изсипва кремът, а вторият блат се поставя отгоре. Най-добре е сглобената торта да пренощува на хладно или да се остави за поне 4 часа в хладилник.
Сладкишът Валевска е много далеч от нискокалорични и диетични десерти. За сметка на това, въпреки многото масло, не оставя усещане за тежест. Напротив, леката киселина на сладкото компенсира сладостта, а комбинацията от маслен блат, лека белтъчна част, крем и ядки наистина си заслужава изчакването.
Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!
Точно тези дни търсих какво представлява тази торта. Благодаря за споделеното, прекрасно се е получила! Поздрави. 🙂
Да, тия дни „Валевска“ е популярна 🙂
Като всяка класика и тя има вариации и различни варианти, но си е прекрасен сладкиш!
Kremi tezi dni imam povod da po4erpq! Blagodarq za 4ydesnata ideq!
Чудесен десерт!
Но и тук се чака доста 🙂
Обаче си заслужава 🙂
Така е Илианка.
Понякога просто се налага да се изчака.
Права си, че си заслужава.