Подлучени попчета

Ако никога не сте опитвали подлучени попчета, значи не знаете нищо за Попчето! По неизвестна причина, в някои краища му казват „Кая“, обаче… попчето си е попче! Това е много домашна и много вкусна рецепта и всеки рибар ще ви я сготви и насън. Ако по някаква причина не знаете защо тази риба се казва „попче“, сега ще ви покажа. Ей това е костта от главата, която прилича на кръст и дава името на попчето.

По същината си подлучените попчета са изпържени рибки, залети с чеснов сос, но ключовата съставка в соса е оцет. Колкото и странно да ви звучи.

Аз, както знаете, имам щастието да съм благоверна съпруга на вманиачен рибар. У нас тази обикновена и за някои незначителна риба, е на почит. Както имам навика да казвам – Попчето е риба за ценители. И да, не може да се яде с нож и вилица. Това не ви е сьомга или червен снапер или друга някаква изискано аристократична риба. Подлучените попчта искат намесата на ръчичките. Няма как, ще трябва да си оближете и пръстите накрая, но ви уверявам, че ще си заслужава!

Преди доста време написах какви са правилата за похапване на прясна риба, и въпреки че към онзи момент съм писала за сафрид, същите тези правила важат в пълна сила за попчето. Не мога да подмина факта, че в нашата кухня има един почти двадесет годишен спор по отношение гъстотата на соса. Аз предпочитам по-лекият вариант (разбирай с повече вода), докато милият ми риболовец ще ви забърка гъст (и според мен леко лепкав сос) с по-малко вода, но не по-малко вкусен сос.

За продуктите няма какво да се говори. Купувате си попчета (или мъж ви се е прибрал победоносно, сякаш е завзел Рим, с поне два тигана попченца).

За соса:

2-3 скилидки чесън
2 с. л. брашно
300 -400 мл. вода
2-3 с. л. оцет
сол и черен пипер на вкус

Единственият съвет по отношение на рибата е – посолете я 10 минути преди пържене. Може да сте я почистили още по обяд. Приберете в хладилника без да я солите. Добавете сол малко преди приготвянето.

У нас, почти винаги, когато пържим риба смесваме пшенично и царевично брашно. С годините практиката доказа, че най-удобният начин да се оваля равномерно рибата в брашно е да се ползва вестник. Смесвам по 3-4 с. л. брашно върху вестника и изсипвам рибата. Хващам краищата на вестника и „търкалям“ рибата напред-назад.

След като съм изпържила рибата, изливам в купичка излишното олио и си оставям 3-4 с. л. в тигана. Правилно сте прочели – не сменям олиото. Ползвам същото, в което се е пържила рибата. Запържвам чесъна за около минута и добавям 2 с. л. брашно. Отнема малко време да се запържи, защото тигана си е горещ, затова трябва да се внимава да не прегори брашното.

Добавям водата и разбърквам докато стане гладък сос. Всъщност сосът не е ресторантски гладък. В него има препържени парченца отчупили се от рибата, чесън на филийки (ако предпочитате, може да смачкате чесъна с преса). Добавям оцета и подправям със сол и пипер. Варя соса 2-3 минути до желаната гъстота. Ако стане много гъст, добавям още малко вода. Може би се чудите дали може да замените оцета с лимон… Не знам. Никога не съм го правила, а нямам и намерение. За мен този сос се готви с оцет!

Приготвянето на соса отнема 3-4 минути. Може да залеете всички попчета накуп или да сервирате соса отделно и всеки сам да решава дали да си го добави. На финала ще кажа – този сос се яде топъл. Не препоръчвам да заливате рибата на обяд, а да я хапвате вечерта. Причините са две. Първо, рибата издърпва влагата от соса и той става като гъста каша (което на мен никак не ми харесва) и втората – месото на рибата, която е престояла в сос има съвсем различен вкус и консистенция.

   Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!