Пуешки бутчета на фурна

Най-вероятно поне веднъж сте опитвали пуйка. По нашите географски ширини тя става много популярна, особено по Коледа. Дали е привнесена американска традиция, дали е нещо друго, това няма никакво значение. Аз като типичен представител на зодия „обичам-всичко-расло-на-кокал“, много уважавам пуйката в компанията на нашенско кисело зеле, но не за това ми е думата днес, а за някои нейни определени части, и по-конкретно бутчетата, и още по-конкретно – как да си направим уникални пуешки бутчета на фурна.

Като заговорих за пуйката, се размислих и за другите пернати, познати по нашите земи – юрдечки, мисирки, патки… прилики и разлики и осъзнах доста пропуски в знанията си. За да запозная себе си и вас ето как изглеждат милите пиленца.

Пуйка

Патица

Гъска

А това, според Гугъл, е мисирка.

Пуйката и мисирката дали не са едно и също? В неизменното желание нежно да положим пуйчицата (патицата/юрдечката/мисирката) върху легло от кисело зеленце, натъпкана с ориз и дреболийки, а след това да я похапнем изпълнени с празничен оптимизъм, няма нищо лошо. В разнообразяването също. Пуешките бутчета са доста големи и две от тях сигурно правят колкото един бройлер, а месото е много вкусно и като бонус е в голямо количество.

Предлагам ви съвсем прост вариант, в който акцентът е върху самото месо и бульонът от печеното. По отношение на гарнитурата – пресни, задушени, печени зеленчуци, всевъзможни разновидности на ориз или каквото друго обичате – това си е по вкуса на всеки.

Продуктите:

4 пуешки бутчета
2 стръкчета розмарин
300 мл. бира (светла или тъмна – по ваш избор)
1 глава чесън
3-4 с. л. олио
2-4 листа салвия
3-4 клончета мащерка
1 ч. л. червен пипер
сол и черен пипер на вкус

Сос:

1 голяма глава лук, нарязана на полумесеци
200 мл. бяло вино
3 с. л. масло

 Приготвянето:

Осолявам бутчетата, наръсвам им червен пипер за симпатичност, добавям пресните подправки и наливам бирата и олиото. Чесъна слагам на цели скилидки, без да ги беля. Завивам с фолио и тавата заминава във фурната. По отношение на печенето – 40 минути на 200 градуса и 2 часа на 160 градуса. Бавничко и кротичко. След като махна фолиото, оставям във фурната още 15-ина минути, колкото кожичката да хване коричка. Накрая добавям лучения сос и хоп – готово!

За лучения сос ви трябват 10-ина минути. Запържвам лука в маслото, добавям виното и оставям да изври. Подправям със съвсем мъничко сол. Накрая всичко отива в тавата при месото.

Да, не ви предлагам аламинут, но бавното печене си заслужава. Месото отпуска соковете си, подправките ароматизират и месото и бульона, а печеният чесън е една невероятна фантазия! В добавка – сос от вино, масло и лук към бирата от печеното… става нещо разкошно.

    Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!