Пухкава питка Хаос или питка без ред и подредба

Дали хаосът може да крепи сам себе си? Може ли безразборното и неподреденото да бъде красиво? Тази пухкава питка Хаос доказва безапелационно, че МОЖЕ!

В света на питкоправенето може да се видят всякакви чудеса от тесто. Едно от друго по-майсторски, по-изящни, красиви и подредени. Гледаш, гледаш, дивиш се… и си казваш – Е, аз не съм чак такъв майстор! Познато ли ви е? Много често ми се случва да ми се иска да имам безкрайно търпение, точна ръка, да режа идеални прави линийки от тесто, а не криви и оръфани, като да съм ударила две питиета преди това…

Още като чух името на тази питка – Хаос вече си знаех, че ТОВА искам да го направя. Идеята да метна тестото по метода „шест за пет“, да не се притеснявам дали съм рязала точно, дали всички части ще се надуят еднакво и дали няма да се развали отнякъде фасона беше твърде много изкушаваща. А най-важното – погачата е много, много, ама наистина много вкусна. Въпреки небрежно-артистичният си вид и хаотичния си произход.

Видях идеята при моята приятелка Снежа, но от нея взех името, измислено от друга дама – Евдокия Найденова, и някои от съставките. Казвам „някои“, защото Снежа е посочила едни съставки, а аз си направих тестото по мой вкус. Което само идва да докаже, че ако си имате любим вид тесто, спокойно може да си ползвате него. Погачата ще се получи. В крайна сметка нали трябва да е хаос… Много моля, не спазвайте правилата! 🙂

Ето ги продуктите за питка Хаос:

• 800 г. брашно
• 14 г. суха мая или 40 г. прясна мая
• 2 яйца (единия жълтък е за намазване)
• 3 с. л. заквасена сметана
• 3 пълни с. л. кисело мляко
• 150 мл. топла вода
• 2-3 с. л. олио
• 1 с. л. сол
• 1 с. л. захар

За поръсване – малко настърган кашкавал, семена, сусам, маково семе – кой каквото иска.

Приготвянето на питка Хаос:

Маята се разтваря в топлата вода и се добавят 2 с. л. брашно и малко захар, докато стане на рядка кашичка. Оставя се настрани докато шупне, а през това време се подготвят останалите продукти. От всички продукти (без 1 жълтък) се замесва тесто и се оставя да втасва, докато удвои обема си.

Тестото се разделя на топки, горе долу еднакви. Разточват се кръгли кори с диаметър около 30-ина сантиметра. Всяка кора се намазва с масло, а отгоре се слага следващата. Последната не се маже. Тук е мястото да кажа – ако искате – сложете сиренце между корите, ръснете шарена сол, други някакви подправки или каквото обичате да слагате в питките.

Сега започва веселото и създаването на Хаоса! Нарязват се парчета от купчинката кори. Къде на триъгълници, къде на квадрати – както дойде! Гледах само да са горе-долу равни парчетата със страна около 5-6 сантиметра. Но един сантиметър в повече или изкривена страна, или пък някакъв трапец или безкрайно неправилна фигура – това не е решаващо. Нека има творчески и артистичен подход!

За беда, любимата ми тава за печене на питки беше заета с друго, та използвах формата с откопчаваща се стена, в която си правя блатовете за торти. Нали ви казвам, че всичко е пълен хаос! Облепих стените и дъното с хартия за печене и всички парченца тесто сложих вътре. Виждате, че нито има ред, нито има подреждане! Колкото по-неправилно – толкова по добре!

Оставих ги да втасат втори път около 35-40 минути. Намазах с отделения жълтък, към който добавих 1 ч. л. кисело мляко и 1 ч. л. олио. Пекох в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 35-40 минути.

Преди да е съвсем изпечена, извадих питката, и ръснах малко кашкавал. Това с кашкавала може да се прескочи, разбира се, и да се изпече чиста питка. Ако прецените, че отгоре се запича твърде бързо , сложете парче алуминиево фолио, че да не вземе да загори.

Върнах във фурната за още 10-ина минути, докато кашкавалът се стопи и се разтече едно хубавичко. За пореден път ще кажа, че всички фурни пекат различно. Температурите и времето за печене са съобразени с моята фурна, така че – хвърляйте по едно око какво се случва, докато печете.

Когато излезе от фурната питката има хрупкави корички-островчета сред разтопен кашкавал, който ври като лава, а за аромата на топлата питка… ох, ако можех да го бутилирам…

Изваждам питката, а заради това, че пекох в тортения ринг, изваждането е много лесно – откопчавам стената, махам хартията и готово! Това се оказва голямо предимство, когато заради още горещия кашкавал, питката не може да се обърне и да се извади от тавата.

Ако кажа, че я почакахме да изстине, ще ви излъжа. Нападнахме я още топла-топла. Без такива – да си обиколи нивката, да си поеме въздух и тем подобни. Опитайте! Създайте своя собствен творчески хаос и го споделете със семейство и приятели. Забавно е!

Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!