Често чувам, че било пипкава работа да се правят палачинки. Е, аз не мисля така, още повече, че обикновено ги правя рано сутрин, когато в квартала е все още тихо, и докато си пия кафе и слушам градската тишина, натрупвам една купчинка. Днешните пълнени палачинки с кайма са направени точно така.
Аз не за пръв път пиша за палачинките. Те заемат особено важно място в кухнята ми. Няма човек, който да не обича палачинки, а ако има такъв.. аз не го познавам. Палачинките позволяват вкякакви импровизации, полет на въображението, вдъхновено съчетаване на вкусове и аромати… и дори прозаично обиране на остатъците от разни работи из хладилника. Сладки, солени, с пълнежи, с плодове, изискано френски, австрийски императорски, американски, или във вариант на така обичаните родни катми – толкова много безкрайни възможности!
При всичкото ми палачинкоправене, обаче, трябва да си призная, че не мога да ги подхвърлям зрелищно в тигана. Фактът, че тигана ми тежи почти два килограма вероятно е от значение. Но след като наскоро попаднах на следния текст, веднъж завинаги реших, че НИКОГА няма да пробвам! Ще цитирам източника със съкращения, защото дори и в най-добра интелектуална форма, не съм в състояние да възпроизведа текста, в който става въпрос точно за палачинкообръщането.
„…… характерно движение наляво-надясно, с което човекът проверява дали палачинката е отлепена, последвано от рязко повдигане на тигана нагоре по траекторията на парабола и накрая рязко спиране, с което палачинката се отлепва, инерцията й я завърта, а гравитацията я връща обратно в тигана.
А сега една задача: Даден е тиган с дължина на дръжката „l“ и диаметър „d“. Нека „N“ е силата, която прилагаме за придаване на движението нагоре, „q“ e ъгълът, в който тигана се намира първоначално спрямо хоризонталната повърхност на земята, а „p+q“ е ъгълът, в който се намира тигана в крайната си фаза (при рязкото спиране). Самата палачинка пък приемаме, че тежи „w“. Очевидно е, че „l“ и „d“ са константи, а „q“, „p“, „w“ и „N“ са променливи величини. Тоест при обръщането на палачинка ние приемаме, че имаме функция F(l, d, q, p, w, N). Намерете въпросната зависимост между тези величини и намерете стойностите им, за които палачинката ще се обърне перфектно, т.е. полети вертикално нагоре (а не напред или назад) и ще падне обратно в тигана, като по време на „полета си“ ще направи пълно обръщане на 180 градуса спрямо равнината на тигана (т.е. очакваме без да местим тигана палачинката да падне обърната наобратно и то с цялата си площ) . …“
Не разбрахте ли???? Ето нагледно :)))
Страшна работа, не мислите ли? Мдааа, излиза, че освен решителност, трябва и наука! Никога не съм предполагала, че е толкова сложно да се обърне една палачинка! Траектория, парабола!!!! О, Боже, що не си гледам тиганите, ами съм тръгнала с функции, ъгли, равнини и зависимости да се заигравам….
Докато се опитвате да смелите науката, аз набързичко ще изредя продуктите.
Продукти за пълнени палачинки с кайма:
За палачинките (от тези продукти излизат 14-15 палачинки в тиган 28 см):
- 3 яйца
- 200 г. брашно
- 500 мл. прясно мляко
- щипка сол
За пълнежа:
1 глава лук
2 скилидки чесън
400 гр. кайма
2-3 гъбки (по желание)
сол, черен пипер, 1 ч. л. кимион, чубрица
200-300 гр. настърган кашкавал
За сос Бешамел
50-60 гр. масло (2 с. л.)
50-60 гр. брашно
500 мл. прясно мляко
Приготвянето на пълнени палачинки с кайма:
Всичко е съвсем ясно. Правим си палачинките. Ако можете научно да ги обърнете – шапка ви свалям!
За сос Бешамел съм обяснявала – един от най-лесните сосове и отнема 3-4 минути. Брашното се запържва в разтопено масло за не повече от минута. Налива се студено прясно мляко и се подправя със сол, черен пипер и индийско орехче. Ври 4-5 минути, докато се сгъсти при непрекъснато бъркане.
В друг тиган запържвам лук и чесън, към които добавям каймата и размачквм, докато стане на трохи. Пържа, докато се изпари всичката влага. Пълня палачинките като слагам по 1-2 с. л. от каймата, малко настърган кашкавал и 1-2 с. л. бешамел, а после загъвам като пакетчета. Подреждам плътно в тавичка. Върху всяка слагам парченце домат, поръсвам с кашкавал и поливам с бешамел, ако ми е останал, но обикновено си предвиждам 2-3 с. л. които да сложа отгоре.
Добавям 1 кафяна чашка вода и запичам в загрята на 200 градуса фурна за 15-20 минути. Толкова му трябва на кашкавала да се запече, а на пълнежа да се обедини и да стане една разкошна вкуснотия.
Всеки един от елементите може да бъде приготвен предварително (дори и от предния ден) и сглобяването да стане преди вечеря. Аз понякога си подготвям палачинките в тавата, загъвам ги с фолио и ги оставям в хладилника до вечерта. Добавям им доматите и кашкавала непосредствено преди запичане, но ако имам гости, тази предварителна подготовка ми спестява стоене в кухнята.
Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!
Вижте още:
Палачинки с пълнеж от картофено пюре
11 коментара
Удоволствие е да те чете, човек, разказваш с лекота как се приготвя всичко и идеите са добри 🙂 мерси, абонирал съм се да те следя 🙂
Забравих да напиша, че и снимките са много качествени и последователни за приготвянето на ястието, което е супер когато реша да се опитам и аз да го направя 🙂
Благодаря за похвалните думи, Иво.
Ха ха ха не съм пробвал и аз да ги подхвърлям !!!! Кремииииии <3 !!!!
страхотна идея, а за подхвърлянето на палачинки мога да кажа, че успях само да си счупя дръжката на тигана,как точно го постигнах не мога да кажа……
Ахххх, Наталия!
Как ме разсмя! Това твоето си е истински талант! 🙂 🙂
важното е, че не се отказвам, поне от палачинките никога
Абсолютно вярно, Наталия!
Точно това е важното! 🙂
Страхотна идея ! А колкото до подхвърлянето – пробвай с по-лек тиган с по -голям диаметър. Палачинката ще стане дебела колкото лист хартия и ще можеш да я обърнеш много лесно и така докато натрупаш опит .
Отдавна се каня да си купя по-лек тиган, но всеки път си купуваме от тия тежките, дето едва ги вдигам.
Те са страхотни тигани, всъщност, и ми служат вярно вече от много време. 🙂
Невероятна рецепта стана много вкусно ,благодаря за идеята Кременче!
Ето при мен как се получи.
http://zi4e57.blogspot.com/