Чували ли сте, че най-вкусната рибена чорба се прави с морска вода? Не? Аз бях чувала, но никога не съм пробвала. Нямам и намерение, че ако си гребна вода от бургаския плаж, освен цялата менделеева таблица, вътре ще има сума ти плажно масло, а и някои други… субстанции. По същината си днешната рибена чорба по манастирски не се отличава кой знае колко от бистрата рибена чорба, нито от рибената чорба по бургаШки. Дадох й това име, защото скоро я опитах на остров Света Анастасия.
Бургазлии, а вероятно и някои от временно пребиваващите в ролята на гости и туристи, знаят историята на острова. За останалите – няколко съвсем кратки изречения.
Островът е на 6 километра от Бургас и до него се стига с корабче за около 30 минути, което е една много приятна морска разходка, ако разбира се, не страдате от морска болест. Дори и да страдате, времетраенето на воаяжа надали е достатъчно дълго, че да успеете да усетите неприятности.
Островът е много малък, така че не очаквайте нещо с размера на Крит, Палма де Майорка или… Великобритания :). Престоят дава възможност да го обиколите за 20-ина минути, да пийнете кафе, да влезете в музея. Много хора знаят, че на този остров е имало манастир (мъжки), след което той става затвор. В чест на бягството на 43 политически затворници, между 1945 и 1990 г. островът се казваше Болшевик.
Сега-засега Света Анастасия е единственият остров с действаща църква в България, която е възстановена на мястото на стария манастир. Легенди, истории, мистерии – всичко си има това малко късче земя насред морето. Има си даже и фар 🙂
Задължително е да поседнете на открито и да хапнете рибена чорба в ресторантчето. И биричка да пийнете, а и да ви кажа под секрет и кебапчетата никак не са лоши! 🙂
След като ви поразходих, сега да кажа и за рецептата. Като всяка рибена чорба и тази иска 4-5 вида риба. Ресторантската е малко по-чорбаливичка, но когато си я правим в домашни условия само от нас зависи колко и какви риби ще сложим. В тази чорба на снимката, преобладаващата съставка е чорбата. Вътре имаше скумрия и миди.
Аз поукрасих рецептата, защото като същински игумен съм много пестелива стопанка и никога не изхвърлям главите и опашките на рибата, която ядем вкъщи, а от някои риби си оставям и цели парчета, които да ползвам за супа.
След като казах, че ще приготвям манастирската рибена чорба (дали не трябва да я наричам „островна“?), Русев ми набра миди (да, мидите се берат, а не се ловят), хвана ми попчета и с няколко парчета различни риби сътворих обогатена възстановка на островната чорба.
И така:
- шепа пресни мидени ядки
- 4-5 големи попчета
- парче скумрия
- парче пъстърва
- парче бяла риба
- корен целина (около 2 с. л. или поне листа)
- 1 глава лук, нарязана на ситно
- 2 средни моркова, нарязани на колелца
- 2 средни картофа, нарязани на едри кубчета
- 1 домат на кубчета
- 1 ч. л. червен пипер
- 8-9-10 зърна черен пипер
- 1 с. л. дивисил
- 5-6 листа гьозум (джоджен)
- 5-6 стръка магданоз
- 500 мл. бульон от варенето на мидите
- 1, 5 л. вода
- 1 с. л. оцет
- сол и черен пипер – на вкус
И преди съм казвала, че обичам чорбите да са по-богатички. Чорбата си е чорба, ама и материал все пак трябва да има. Ако предпочитате по-течни супи, добавете вода по ваше усмотрение.
Приготвянето на тази рибена чорба започва със сваряването на мидите. Варят се без вода (те си я имат вътре в тях и ще я отпуснат при варенето), под капак, на умерен огън. Ако много засилите огъня, мидите ще изкипят, ще пръскат и ще ви се отвори чистене. Трябват им 10-15 минути и са готови. Мидите не бива да се преваряват. В момента, в който се отворят и са готови. Продължителното варене ще ги направи гумени и жилави.
Почиствам мидите, а бульонът прецеждам и ползвам за супата. Отварям една малка скоба, за да кажа, че ако имате повечко миди и искате да ги съхраните, оставете ги да изстинат и замразете като ги залеете с водата, в която са се варили. Така се запазват най-добре и остават сочни. Иначе са малко тричави, когато ги размразите.
Към бульона от мидите добавям вода, в която сварявам всички видове риба (мидите са вече сварени и стоят и чакат да им дойде реда да влязат в чорбата). Отново прецеждам бульона и връщам на котлона с всички останали съставки – зеленчуци и подправки, без оцета. Варя около 45-50 минути, докато зеленчуците са готови. През това време почиствам рибата и когато зарзаватите са се сварили, я добавям към чорбата. Добавям и мидите, посолявам на вкус и дърпам от котлона. На финала добавям оцета и още малко пресен магданоз.
Всяка рибена чорба е перфектната салата за изстудена ракийка. Особено много й подхождат пукани люти чушлета, а комат хляб е просто задължителен.
Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!
Вижте още:
- Агнешка дроб чорба
- Бистра рибена чорба
- Гъбена чорба с ориз
- Джолан чорба
- Картофена крем супа с праз и сметана
- Крем супа от броколи и картофи
- Крем супа от тиквички и картофи
- Лесна рецепта за гъбена супа
- Пилешка супа
- Рибена чорба по бургаски
- Свинска супа с фиде
- Спаначена супа с яйце
- Супа от лапад с ориз
- Супа от манатарки с бекон
- Супа от скариди
- Супа с пилешки воденички
- Супа топчета с ориз и домати
- Супа топчета с фиде
- Телешко варено
1 коментар
Божествена супа!