Ще започна с това, че до скоро не хапвах тиквички, камо ли ризото с тиквички… Не ги обичах, все ми изглеждаха или мазни, или „сварени“ или нещо друго. Добре, че с годините поумняваме. Откакто взех да ги хапвам, разбрах колко много съм пропуснала. В днешното ризото исках да запазя хрупкавостта на тиквичките, да се „впишат“ в общата картина, но да не стане „тиквички с ориз“. А и да си призная, продължавам да не харесвам разварени тиквички.
И така продуктите за ризото с тиквички:
В 2 с. л. зехтин запържих тиквичките, нарязани на едри кубчета. Подчертавам думата запържих, защото на практика въпросното запържване е около 5-7 минути. Колкото да хванат коричка. Технологията на ризотото е добре известна и аз няма да се спирам подробно.
В отделен тиган (аз имам тиган с висок борд) запържих лука и чесъна, добавих ориза и след като стана „стъклен“ го залях с чаша горещ бульон. След като ориза пое водата добавих сушените домати и още чаша бульон. През цялото време си разбърквам ориза. След като пое и втората чаша, добавих тиквичките и още бульон докато ориза се свари напълно. Видя ми се доста плътен и далеч от консистенцията на ризото, затова добавих още бульон докато се получи тази кашкава консистенция, но без да се разварява ориза. Накрая добавих сиренето, поръсих с перца от пресен лук и сервирах.
