Помните ли как преди няколко месеца снимката на едни щастливи прасенца, къпещи се в калчица, обиколи интернет? Лично мен ме разсмя много заради излъчването на самата торта и настроението, което създава само като я погледнеш!
Ето за тази снимка говоря. Изпрати ми я приятел, на когото обещах да я направя при условие, че ми дойде на гости. Декорацията й е толкова весела, че аз не мирясах докато не открих къде е публикувана тая тортичка. Голямо ровене изрових докато намеря рецептата – ето тук – Kit kat birthday cake.
Доста време мина оттогава и аз все чаках гости, не ги дочаках, така че Свинската торта бе приготвена и изядена в чест на порасналият ми син-тийнейджър! Да ми е жив и здрав! Страхотно хлапе е и най-важното (и слава Богу) е наследил шантавото чувство за хумор на майка си. А още по-важното е, че тортата усмихна не само нас, а и гостите ни и всички си похапваха с удоволствие. Искам да подчертая, че тортата е ПЕРФЕКТНА за шоко-маниаци. Шоколад, шоколад и пак шоколад!!!!
Блатчето е чисто пандишпанче. Разделят се белтъци и жълтъци. Разбиват се жълтъците с част от захарта, разбиват се белтъците на сняг с останалата част от захарта, добавя се брашното (смесено с какаото), разбърква се внимателно и се пече в предварително загрята фурна на 170 градуса за около 35 минути – до суха клечка.
Вариант на този блат е да се разбият целите яйца със захарта докато утроят обема си. Добавят се брашното, какаото и 1 пакетче бакпулвер, тъй като вече печем кексов блат.
Оставих го да изстива и се захванах с кремчето. Реших, че ще карам по най-простичкия и лесен начин. Е по-лесно от ганаш май няма. Натроших шоколада, залях го с горещата сметана, разбърках докато шоколада се разтвори и добавих ром и орехи. Реших, че след като тортата е „свинска“, колкото повече „екстри“ толкова по-добре!
Глазурата – слагам я след като тортата е стегнала в хладилника. Загрявам сметаната и заливам шоколада.
Изстиналият блат нарязах на три части, сиропирах с неподсладено прясно мляко (то при толкова шоколад оставаше и захар да слагам). Редувах ги блат-крем (а в пристъп на гузна съвест, добавих пресни ягоди между блатовете, че да не вземе някой да хване диабет от едно парче торта).
След като тортата престоя една нощ в хладилника (но и няколко часа са достатъчни), глазирах с течната кал и накиснах прасенцата. Е за тия прасенца дъщеря ми беше първи декоратор. Аз си признавам, че такива пипкави работи ме докарват до лудост. Вече е доказан факт, че завъртяна свинска опашчица не мога да направя. Добре, че беше детето да помага, че ако трябваше да разчитам на собствените си умения, прасетата ми щяха да имат опашки на змей… Това е единствената (и доста лоша снимка) на тортата в разрез, която се сетих да направя, опаковайки последните парчета, които днес ще отиват в училище с баткото, за да бъдат споделени с верни другари. Какво да се прави….. ще трябва да приемете на юнашко доверие, че тортата е вкусна, въпреки лошата снимка!
Същата торта, приготвена за един младежр поръчана от майка му. :))
Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!