Свински медальони „Кремозо“

Ха така!!! Само заради заглавието на тази публикация трябва да си отворя ресторант :)))! Издокарах го точно като за конкурс. Или като за ястие в графата „Специалитети“ на някой изфърцунен ресторант. Да, да – точно в „Специалитети“, а не в „Аламинути от свинско месо“. Всъщност идеята за тези медальони е съвсем ресторантска и се роди след неотдавнашна вечеря в сравнително нов ресторант в Бургас.

Не ви ли е забавно да четете менютата в заведенията? Има неща, които звучат като вицове… Та менюто на този ресторант ме разсмя почти толкова колкото сервитьорът, който обясняваше (при това съвсем убедено), че на чийзкейка блата трябва да е мек и е по-хубав, ако е мек и никак не трябвало да е „твърд“ и така нататък и така нататък. Толкова по въпроса за компетентността на персонала  и личните предпочитания за „меко“ и „твърдо“! Много смел беше младежът да обяснява на шест мадами, че „мек“ е по-добре, но асоциациите оставям на вас :). За взривовете смях, които вероятно смущаваха посетителите на заведението, е изцяло виновен този младеж.

В същия този ресторант искрено се смях на обяснението, че „пилешко-не-знам-какво-си с домашно рагу“ всъщност не било точно рагу, а канапе от нарязани домати. Ами напишете го така, бе хора!!! Излишно е да споменавам, че заведението е доста претенциозно, а липсата на елементарни познания за храната, която сервитьорите поднасят е направо трогателна и умилителна. Заради едното забавление щях да попитам за пилето салтимбока, но дружките ме спряха. Не ме разбирайте погрешно. Не се присмивам на горкото момче. Стана ми жал за него, а още повече за заведението, което въпреки претенциите си за изисканост не си е направило труда да си обучи персонала.

И така – медальони от свинско месо! Ама не просто медальони, а Специалитет, който за разкошност реших да завърша с обвивка от бекон и прошуто.

Ето ги продуктите за Свински медальони:

Не пиша грамажи, защото резените бекон и прошуто са според бройката медальони.

Идеята на медальоните е, че месото трябва да остане много сочно и крехко. Аз нарязах месото на парчета с дебелина около 2 см. Подправих със сол и пипер и оставих около час, за да се овкуси и да поеме солта. Запържих за около 2 минути от всяка страна, което на практика означава, че само го запечатах. След това всяко медальонче го обвих с резен бекон, а върху бекона навих прошуто. Стегнах с конец и запекох за 10 минути във фурната, която беше загрята на 200 градуса. Така месото се досготви без да губи от сочността си. В допълнение беконът и прошутото добавиха своите аромати и стана чудно вкусно.

За пюрето от леща няма какво да се говори – сварената леща я пасирам и добавям маслото и сметаната. Допълних със сос от гъби, чесън и сметана. И, разбира се, винце, че нещо стегна времето и още си върви винцето.