Свинско печено руло – простичка красота

Свинското печено руло си е класика. Не колкото кебапчето и кюфтето, но аз го подреждам веднага след мусаката и преди яхнията от леща.

Приготвянето под формата на руло е съвсем малко по-трудно от това на обикновени пържоли. И пак, както при пържолите, има всякакви начини и рецепти за приготвяне. Аз предпочитам да се придържам към принципа „Keep it simple, Stupid!“, което ще рече да се придържаме към простичките неща, защото „Красотата е в Простотата“. Не е като да не съм правила шеметно-замайващи комбинации от подправки, сложни гимнастики с плънки и тем подобни.

Този път реших, че искам печеното руло да е простичко, но вкусно и в същото време да има индивидуалност и характер. Звуча сякаш си противореча, но ще видите, че не е така.

Продуктите:

Приготвянето:

Трудната част е да се прореже и изтъни месото, така че да се получи сравнително приличен правоъгълник.  Тоест, не е трудно, а е по-внимателната част от приготвянето на рулото.

Оттук нататък е лесното. Осолих си вътрешната страна, наръсих с черен пипер и много малко розмарин. Той е силна подправка и аз внимавам с него, защото не харесвам, когато преобладава и се налага над другите ароматики. Подредих бекона върху месото и навих на руло. Стегнах го с конец и то какъв! Нямам от този дебел памучен конец, който ползват истинските готвачи. Проблемът бе решен със заместител, който таткото измъкна от рибарския си шкаф, но в списъка с неща „Да си купя“ влезе този дебел конец. Хайде, помагайте и кажете къде го продават това чудо?

След овързването следва ароматизацията. Обтриване от външната страна с всички подправки: сол, черен и червен пипер, чубрица, и мъъъъничко розмарин (дафиновия лист е за по-късно). Чувам по телевизиите, че на това му казват „сухо мариноване“. Е, добре. Така да е. Значи съм го мариновала сухо. Оставих го, наметнато с парче форио, да постои час-два. Преди да го сложа да се пече го запържих по минута от всяка страна. Изглежда трудно да се запържи такова голямо парче месо, но не е никакъв проблем.

Накрая налях течностите в тавата и пуснах двете дафинови листа. Знам го правилото за печене на месо – около 30 минути на килограм, НО! Първо, не обичам розово-кървави меса в чинията си. Второ, искам да ми е крехко и сочно, а 30 минути са твърде малко.

Завито под фолио го изпекох по следната схема:

45 минути на 200 градуса под фолио
1 час и половина на 160 градуса под фолио. Тази температура е ниска, но според мен, големи парчета месо наистина трябва да се изпичат на по-ниска температура, но за повече време.
30 минути без фолио, но с поливанена месото, за да се получи коричка.

В крайна сметка имам сочно, крехко и добре изпечено месо, което си е поело всички аромати от подправките при печенето. Сервирах на порции, залято с гъбен сос. И червено вино, разбира се! 🙂

 Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!