Сладки с белтък или Полонезите на Рудолф ван Веен

Не обичам целувки, но днес отново ще ви занимавам с белтъците, защото тези разкошни целувчени кошнички са невероятно добър отговор на въпроса – какво да правим с останали белтъци? Мярнах идеята преди няколко дни по телевизията. Драгият господин Рудолф набързичко завъртя едни чудни сладки с белтък, като целувки, но по-луксознички едни такива, а аз отбелязах „едно наум“, че идеята е интересна. Лошото е, че спрях само с отбелязването и не записах рецептата. Запомних единствено, че са Полонези (свързах го с танца) и горе-долу запомних последователността.

То хубаво, но се оказа, че из хладилника ми се търкалят 3 белтъка (е, да де – не ме питайте защо не съм ги хвърлила). Сетих се за тия Полонези от Пекарната на Рудолф и започна ровенето за рецептата. Дааа, обаче рецепта – нямаааааааааааааа! Ай, да му се не види!

Това, че рецепта няма, изобщо на ме спря, дори ме раздразни и реших, че ще подкарам по спомени и инстинкт. Каквото стане – в най-лошия случай ще имаме някакви си целувки.

Ето продуктите (ако и когато публикуват рецептата ще сложа връзка и към нея).

Ето – верни другари се притекоха на помощ и дадоха оригиналната рецепта. При цялото ровене, изобщо не се сетих, че са ги кръстили „кексчета“…. Взимам си думите обратно, за липсата на рецепта.

За целувките

3 белтъка
1/2 ч. ч. кристална захар (около 100 гр.)
1/2 ч. ч. пудра захар
1 ч. л. царевично нишесте (аз забравих да го сложа)

половин блокче шоколад за запечатване на целувчената основа (по-добре да е бял, но аз имах само черен)
Аз не правих крем, а разбих с миксера 250 гр. маскарпоне с 2 с. л. пудра захар
Плодове – по желание

Приготвянето:

Разбих белтъците с кристалната захар. Добавих пудрата захар и продължих да разбивам до плътна, лъскава смес. Рудолф обясняваше, че смесването на двата вида захар е за да не натежава сместта много и да може захарта да се поеме добре. Прав е! Забравих да сложа нишестето, но някак си успях да оформя „кошничките“. Прехвърлих сместта в пош и шприцовах без накрайник. Само отрязах връхчето на поша.

Пекох 2 часа на 100 градуса. Изключих фурната и ги оставих вътре да си изстиват. След като основите на полонезите изстинаха, разтопих шоколада и подмазах вътрешността, за да се изолира от влагата в крема и плодовете. Напълних с разбитото маскарпоне и добавих ягодите.

Сега коментарите: От това количество продукти излязоха 12 бройки. Бих препоръчала да се напълнят с крем и плодове най-много час или два преди сервиране. Целувките имат навика да овлажняват, а хладилникът не е най-доброто място за тях. Аз ги довършвах по никое време, докато децата нетърпеливо изчакваха да им направя снимка, а заради топлото време ги прибрах в хладилника. Днес пак са хрупкави, но не колкото прясно изпечените.

Заради нетърпението тук там ми остана недоразбита захар в белтъците, което на децата им никак не им попречи, но следващият път ще си ги правя докато ги няма в къщи, за да не ме питат 100 пъти – „Кога ще е готово?“ В крайна сметка десертът е наистина очарователен, особено за любителите на целувки. Представете си съчетанието на прясно изпечена хрупкава целувка, шоколад, маскарпоне и ароматни ягоди. Дори таткото похапна с удоволствие, а той е ценител и на него може да му се вярва. Щом казва, че са страхотни, значи наистина са такива.

 Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!