Не знам защо така е известна. А и няма значение сръбска ли е българска ли е. Не съм първата, която приготвя сръбска погачица, но тия дни се разговорихме с приятели за фестивала на сръбската скара в Лесковац и, прости ме боже, ама все едни плескавици са ми в ума… Представата ми за почивка не е точно скара, бира и сръбска музика, но аз съм израснала във времената когато „сборът“ на село се равняваше по празничност и вкусност на една малка Коледа. Умилително ми е като си припомня как димят скарите, Лепа Брена се опитва да заглуши Янка Рупкина, а цялото село с всите роднини е по дворовете под асмалъците и е едно страхотно веселие, бирата и лимонадата са направо в кофи в кладенеца, а поне две дини плуват в коритото на чешмата. И както си седях, седях, че взех извъртях една сръбска погачица, която да притуря към нашенски кюфтета, и както казва един приятел – „Я да видим, какво му става на човек като хапне от тез работи!“
Ето една рецепта, която ползвах като водач. В нея не разбрах как точно да настържа маргарин, и затова комбинирах с начина, който е показала Лабрекс, и честно казано, това е една от най-вкусните питки, които съм правила. Докато хвана апарата да направя ЦЪК и домочадието вече беше я нападнало.
Продуктите (тавата ми е с диаметър 24 см):
700 -800 г. брашно
500 мл. прясно мляко
20 г. жива мая (7 г. суха)
1 с. л. сол
1/2 с. л. захар
100 г. масло
1 жълтък + 1 с. л. олио (за намазване)
Разтворих маята в част от млякото. Малко го позатоплих, да не е направо от хладилника. Добавих 2 лъжици брашно и изчаках да се захване (да шупне). От всички продукти (без маслото) замесих тестото. Оставих го да втаса докато удвои обема си за около час, час и нещо.
Оттук нататък е лесно. Разточих на кора с дебелина около 1 см. Изрязох си кръгчета с чаша. Топнах всяко кръгче в разтопеното масло и подредих в тавичката. Тъй като чашата е с малък диаметър, центърът остана празен. От остатъците оформих розички, за да запълня тавата.
Сложих я във фурната на 50 градуса да втасва на спокойствие. Като се надигна, извадих я и оставих фурната да загрее до 200 градуса. Подмазах с жълтък+олио и пекох 35 минути. Около 10-15 минута покрих с фолио, за да не се препича отгоре.
Оформянето може да бъде и така:
В сръбския източник е даден маргарин и то 200 грама. Аз казах, че ползвах масло. Тестото пое голяма част, а заради многото мазнина отделните късове остават разделени като при слоестото хлебче. Като цяло резултатът е погача, която е мека и пухкава отвътре и с безкрайно вкусна и хрупкава коричка отвън. Горещо препоръчвам!
Ето я погачицата, приготвена от Нина Касабова, на която съм благодарна, че сподели снимката.
Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!
11 коментара
Креми,погачата е страхотна!!!
Ще пробвам задължително,но колко грама трябва да е маята.тук в Гърция има по 25 гр.кубчето.
Мартина, тук кубчето е 20 грама.
Да се похвалиш после 🙂
В рецептата пише:“От всички продукти (без маслото) замесих тестото.“, а в изброените продукти има и яйце.
Искам да попитам и яйцето ли влиза в продуктите, защото е споменато, че се маже след втасването с яйце, а яйцето е само едно.
Велинка, в изброените продукти няма яйце, а 1 жълтък + 1 с. л. олио. Само за намазване преди печене. Ще добавя едни скоби и в текста на рецептата.
И аз я правя тази „погачица“, много вкусна е и я препоръчвам, не знаех че е сръбска, което е без значение – важното да е вкусна.
И аз я правя тази „погачица“, много вкусна е и я препоръчвам, не знаех че е сръбска, което е без значение – важното да е вкусна.
И аз я правя тази „погачица“, много вкусна е и я препоръчвам, не знаех че е сръбска, което е без значение – важното да е вкусна.
Чудесна рецепта и още по-чудесен резултат!
Много вкусна се получи много съм щастлива от резултата!
Весела, радвам се!