Преди доста време приятелка ми показа как се прави суши. След „показното“ се пробвах сама и опитът завърши с Грандиозен Провал! Ама наистина ГРАНДИОЗЕН! Ориз извира отвсякъде, едни грозни вити-недозавити рулца с всякакви геометрични форми, които нямаха нищо общо с прегледните рулца, които Дилянка ми показа. Абе, грозна работа! Но аз съм си инат… и започна голямото четене по темата „как се прави суши“ в опит да разбера какво толкова обърках. Оказа се, че съм объркала почти всичко, което може да се обърка. Минаха месеци докато отново се престраша да посегна към ориза и водораслите. Резултатът може и да не са най-страхотните хосомаки, но пък аз съм толкова доволна, че не мога да не споделя. Четейки сега написаното от мен преди доста време (едва днес намерих време да прехвърля тази публикация от стария блог) виждам, че не съм написала двете най-важни неща, които са необходими за домашната направа на суши – бамбукова рогозчица за навиване, чисти ръце и остър нож. Аз още не съм събрала смелост да навивам рулцата без рогозчица, но за чистите ръце и острия нож – надали някой ще се наеме да ме опровергава.
И продуктите:
150 гр. ориз за суши
1 1/2 ч.ч. вода
2 с. л. оризов оцет
1 ч.л. сол
1 ч. л. захар
няколко кори „нори“
уасаби и маринован джинджифил (аз не го обичам, но доста хора го хапват с удоволствие)
За пълнежа – наличните в хладилника рибка, краставица, манго. Трудно е човек да се престраши да купи сурова риба от пазара, а и аз не съм убедена, че в кварталния магазин ще се намери достатъчно качествена риба за суши. Сьомгата е добър компромисен и безопасен вариант.
Оризът се измива много добре под течаща вода, докато падне всичкото нишесте. Изцежда се и се слага в студена вода на котлона. Без капак. След като заври се оставя на силна температура около 5 минути (за мое най-голямо удивление наистина се получават едни „вулканчета“, както пише по сайтовете), захлупва се и температурата се намаля на слаба. Вари се още 10-15 минути под капак. Докато оризът си ври, разбърквам оцета, солта и захарта в чашка до разтваряне на солта и захарта. По принцип може леко да се загреят, но за толкова малко количество не си заслужава да включвам котлон.
Като се свари, оризът се охлажда и овкусява. Той става (и трябва да бъде) лепкав, но в същото време зрънцата стоят отделно едно от друго. Аз го изсипвам в една тава, за да изстине по-бързичко и овкусявам със сместа оцет+сол+захар. На мен ми е по-лесно да разнасям ориза с ръка. Пробвала съм с дървена шпатула, но нещо не мога да я контролирам, както контролирам пръстите си. С помощта на рогозчицата и притискане с пръсти навивам рулцата. Тук в играта се включва острият нож. За да се нарежат рулцата ножът трябва да е много остър и да се почиства след всеки разрез. Е, да, малко пипкаво е, но пък си заслужава. А винаги е вариант да си направите с ръка оризови топки (нигири), върху които да сложите парче риба, скарида или японски омлет.
Отне ми повече време да го напиша, отколкото да го приготвя. Вариантите за навиване са безкрайни – да се раздели кората нори наполовина или да се ползва цяла. Да се завие като оризът остава вътре или да се обърне обратно и оризът да остане отвън, а един от начините, които много харесвам е да се изпържат отделните хапки в темпура (това още не съм го пробвала в домашни условия, но винаги го ям в един ресторант, в който ходим специално заради суши). Пробвайте смело и не се страхувайте от провалите, понякога просто отнема повече от един опит 🙂
Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!