Руска класика – творожная запеканка
Тази разкошност – творожная запеканка опитах за пръв път преди няколко години, приготвена от колежка рускиня. „Творог“- ът е извара, която руските посестрими смесват с яйца и се пече. За мен беше неочаквано вкусно, защото преди това изварата я бях отписала като продукт. Много постно и ронливо ми стоеше. Никаква индивидуалност в тая извара… в магазините я подминавах, като си мислех, че е само за хора на диета. Оказа се груба грешка от моя страна! Кой да ти предполага?! Извара, моля ви се!
Още след първото представяне вкъщи, сладкишчето влезе директно в „любими“. Това е нещото, което у нас никога не осъмва. Ако осъмнат някакви жалки остатъци, си е цяло чудо. Децата ми го ядат и за закуска, и за следобедно похапване, и за десерт… че и преди лягане пак награбват лъжиците!
Рецепти в интернет – колкото искате. Запеканката е като борша – всеки си има различен начин на забъркване, съставки и вкус. Аз си карам по рецептата, прилежно записана от колежката. Единственият ми проблем е, че тя си правеше изварата като пресичаше кисело мляко в голяма тенджера, а на мен това ми идва твърде много като престараване, цапотене, че прецеждане, че после печене, а и не ми се вярва всички рускини да си правят домашна извара. Ползвам си купена и окото ми не мигва! Типично в мой стил, проведох експерименти с различни видове извари, че и от руския магазин си купувах за сравнение с нашенските. Става с всякаква извара.
Ето ги продуктите за творожная запеканка за форма с диаметър 24 см:
- 800 г. извара
- 1 1/2 ч. ч. захар
- 100 г. разтопено масло
- 6 яйца
- 6-7 с. л. грис
- 10 г. бакпулвер
- По желание – нарязани парченца пресни плодове (или от компот).
Приготвянето на този сладкиш с извара е само в едно изречение:
Всичко се смесва в купа и се разбърква добре до гладка кремообразна смес. Ако прецените, че сместта не е достатъчно гладка и кремообразна (това се случва, когато самата извара е суха и тричава), добавете още едно яйце. Пече се в намаслена форма, застелена с хартия за печене, в предварително загрята фурна на 180 градуса, без вентилатор, за около 45-50 минути.
Пекла съм я и в най-обикновена тавичка от йена, както и в емайлирано плаке без да слагам никакви хартии. Само си ги подмазвам. Децата си го хапват направо оттам и не се церемонят много, че да не си мият чиниите после. Ако решите да печете в по широк и разлят съд – хвърляйте по едно око на фурната, защото времето за печене ще е по-малко. След като поизстине, може да намажете отгоре с конфитюр по желание.
Ето я във вариант с пресни праскови. За сосчето пасирах една много узряла, мека и сочна праскова. От тези, дето като отхапеш и сок тече поне до лактите.
Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!