Тиквеник с точени кори и размисли за тиквите и хората

Тиквеник с точени кори – с началото на захлаждането се обръщаме към есенно-зимните рецепти и първата помощница при сладкишоправенето – Мадам Тиква!

Няма вече кайсии, праскови, череши. Изчезна лятното великолепие и разнообразие. Кой каквото си е спастрил за зимата – това ще е. Мисълта, че оттук нататък ще разчитам на ябълки, тикви и цитруси не е от най-веселите мисли, но пък от друга страна аз обичам да ги готвя, така че пак ще има вкусни неща.

Дали тиквата е плод или зеленчук – нека си спорят учените. На мен ми стига да знам, че е вкусна и полезна. Знаете ли, че тиквата е по-богата на бетакаротин от морковите и то в пъти? А знаете ли, че съдържа желязо, витамин С, D, А, К и още поне няколко букви от витаминните? Полезна е при анемия, намалява нивата на холестерола, богата е на целулоза, тоест полезна е и за чревцата. Водата пък от сварена тиква помагала срещу безсъние и температура (не съм го пробвала лично), а половин чаша прясно изцедения сок от тиква помагал за камъни в бъбреците. След всичката тази изумителна информация за полезността на тиквата, естествено възниква въпросът – защо не ядем тиква всеки ден? Веднага ще ви отговоря.

И докато си седя и си разсъждавам за тиквите, не мога да подмина и хората. Чудно защо да те нарекат „Тиква“ или „Тиквеник“ се е наложило като обида? Като се замислиш за качествата на тиквата, то си е дори комплимент. Все си мисля, че поговорката „Планината ражда хора, равнината тикви“ е малко нещо грешна. В същото време обръщението „тиквичке“ се възприема безропотно? Е, хайде, обяснете ми. Докато вие се опитвате да ми изнамерите обяснение, аз ще се върна на тиквеника.

Днешният тиквеник е „вит“, а не „наложен“. Ако сте си купили фини кори за баница, ползвайте две по две за завиване на плънката. Ако корите ви са точени, ясно е че ще завиваме всяка кора поотделно. Тиквата – почистена и обелена – това ясно. Аз, обаче, нямам нерви да стържа на ренде, затова я пуксам в чопъра и той ми я реже на ситно. Засипвам я със захарта и канелата и като разбърквам  всичката тиквена „кайма“ я оставям да постои поне 1 час, за да си пусне сока. Под единия край на тавичката подлагам нещо, колкото леко да я повдигне и сокчето се отделя в другия край. Да не вземете да го изсипете!!! Това сокче е много важно и след мъничко ще му дойде реда.