Тиквеник с точени кори и размисли за тиквите и хората
Няма вече кайсии, праскови, череши. Изчезна лятното великолепие и разнообразие. Кой каквото си е спастрил за зимата – това ще е. Мисълта, че оттук нататък ще разчитам на ябълки, тикви и цитруси не е от най-веселите мисли, но пък от друга страна аз обичам да ги готвя, така че пак ще има вкусни неща.
Дали тиквата е плод или зеленчук – нека си спорят учените. На мен ми стига да знам, че е вкусна и полезна. Знаете ли, че тиквата е по-богата на бетакаротин от морковите и то в пъти? А знаете ли, че съдържа желязо, витамин С, D, А, К и още поне няколко букви от витаминните? Полезна е при анемия, намалява нивата на холестерола, богата е на целулоза, тоест полезна е и за чревцата. Водата пък от сварена тиква помагала срещу безсъние и температура (не съм го пробвала лично), а половин чаша прясно изцедения сок от тиква помагал за камъни в бъбреците. След всичката тази изумителна информация за полезността на тиквата, естествено възниква въпросът – защо не ядем тиква всеки ден? Веднага ще ви отговоря.
Защото обичаме кИфтета. В кухнята ни тиквата има своето достойно място, но по-често печена, варена или на някакъв сладкиш. Сравнително малко ползваме тиквата в солени ястия. Е, аз мисля да поработя и в това направление и да ви предложа няколко начина за консумиране на тиква вместо картофи, да речем, но това по-нататък. Казват, че тиквата не е добре да се консумира от диабетици, но тези, които страдат от това заболяване могат да прескочат тиквените рецепти.
И докато си седя и си разсъждавам за тиквите, не мога да подмина и хората. Чудно защо да те нарекат “Тиква” или “Тиквеник” се е наложило като обида? Като се замислиш за качествата на тиквата, то си е дори комплимент. Все си мисля, че поговорката “Планината ражда хора равнината тикви” е малко нещо грешна. В същото време обръщението “тиквичке” се възприема безропотно? Е, хайде, обяснете ми. Докато вие се опитвате да ми изнамерите обяснение, аз ще се върна на тиквеника.
Днешният тиквеник е “вит”, а не “наложен”. Така че, ако сте си купили нормални кори за баница, ползвайте две по две за завиване на плънката. Ако корите ви са точени, ясно е че ще завиваме всяка кора поотделно. Тиквата – почистена и обелена – това ясно. Аз, обаче, нямам нерви да стържа на ренде, затова я пуксам в чопъра и той ми я реже на ситно. Засипвам я със захарта и канелата и като разбърквам всичката тиквена “кайма” я оставям да постои поне 1 час, за да си пусне сока. Под единия край на тавичката подлагам нещо, колкото леко да я повдигне и сокчето се отделя в другия край. Да не вземете да го изсипете!!! Това сокче е много важно и след мъничко ще му дойде реда.
Ето – оставете я да си седи, пуснете си прахосмукачка, излезте да си понапазарувате, пийнете кафе с приятелка – ни тиквата нищо й няма. Наръсете плънката върху корите, ама без да ви свиди. Бъдете щедри! Наръсете и смлените орехи и завийте, но не стегнато, а по-свободно. Прехвърлете в подмазана с масло тавичка. Като си подредите тиквеника идва реда на сокчето, което се е отделило, докато сме си гледали другата работа.
Хууууубавичко полейте тиквеника така, както е полегнал вече в тавата. Нека добре да се напои, за да стане мекичък и сочничък. Добавете и малко олио, че тиквеника си обича. Слагате в печката, но на по-ниска температура. Около 160-170 градуса и печете около един час, час и петнайсет минути. Неведнъж съм казвала, че всеки си познава печката, така че – поглеждайте от време на време какво се случва във фурната. Като се изпече, напръскайте го със съвсем малко водичка (да речем, че като количество е 1 пръст на кафена чашка) и завийте с една кърпа. Оставете го да си поеме въздух около половин час и го отвийте. Оттук нататък, ако успеете да го опазите докато изстине напълно – добре, ако ли не…… топъл ще го хапвате.
Ами ето го – едно тиквено великолепие – ароматно, сочно и вкусно. Трудно е да му устоиш.
Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!
Вече няколко пъти правих тиквеника, много лесна рецепта и се получава страхотно. Благодаря!