Знам, че външният вид на тази торта за Хелоуин е леко… стряскащ. Ако обаче, си я представите с червени розички, ще ви изглежда романтично. Нямах намерение да подготвям нищо по-специално за този празник, защото не ми е от любимите. Прекалено ми е „вносен“. Аз и преди съм казвала, че не обичам страховитата му страна. Миналата година се забавлявах с НЕстраховити идейки за Хелоуин – паячета, мишлета, а неотдавна ви показвах и хлебчетата-тикви.
Да, обаче… Винаги има едно обаче… Когато дъщеря ми попита – „Абе, ти няма ли да направиш нещо за Хелоуин? Знаеш ли, че е в Петък? Обаче може ли да е нещо по-яко, а?“ Отговорите ми звучаха горе-долу така: – Амииииии… не… В Петък? Този петък? Какво значи „яко“?
Та нахлупих си мислещата шапка и реших, че няма да си давам много зор, а ще им спретна една тортичка. Първоначалните ми идеи да включа тиквата като съставка ще останат за следващ път, защото не бяха одобрени като „яки“. Ситуацията се поизясни, след като ми се обясни, че нищо не разбирам от Хелоуин (вярно е) и че трябва да е нещо страшно. Заради ограниченото време и налични съставки (как пък няма да хукна да обикалям града заради Хелоуин!!!) реших да действам с изпитани методи. Помните ли симпатичната тортичка за Великден, която приличаше на пъдпъдъче яйце? Лесно, бързо, а на всичкото отгоре и забавно.
Разказах на щерката идеята за тортата, получих одобрение и се задействах. Продуктите са за форма с откопчаваща се стена с диаметър 24 см.
За блат:
- 4 яйца
- 1 ч. ч. захар
- 1 ч. ч. брашно
- 1 бакпулвер
- 1 с. л. ванилов екстракт
- щипка сол
- червена садкарска боя
Крем:
- 400 гр. заквасена сметана
- 500 гр. маскарпоне
- пудра захар на вкус
За сиропиране на блатовете – аз ползвах сок от компот от ягоди, но всеки може да сиропира с каквото иска.
Червена сладкарска боя за напръскване. Ако имате нар, сокът от нар (леко изварен, за да се посгъсти) ще свърши същата работа. Идеята за сок от нар ми даде приятелка, която случайно го разляла и получила „кървав ефект“ 🙂
На практика продуктите за блата са за най-обикновен кекс. Умишлено не добавих мазнина в тестото, защото исках блатът да стои стегнат, а и да мога да го сиропирам малко.
Приготвянето:
Разбих яйцата със захарта (с миксер) до пухкав гъст крем. Постепенно добавях червена боя, докато ми хареса цвета. Боята може да е течна или суха. Ако е на прах, разредете 1/2 ч. л. боя с 1 с. л. вода, а ако цвета не ви хареса, повторете и добавете още боичка. Добавих брашното, бакпулвера, ванилията и щипката сол, но вече без миксера. Разбърквах на ръка с шпатула. Пекох в предварително загрята печка на 170 градуса около 30-35 минути, но проверявах с клечка готовността. Оставих го да изстине напълно преди да разрежа блата на 2 части.
Разбърках маскарпонето и сметаната с пудра захар (3-4 с. л., но за обичащите сладко може да са малко). Сглобяването на тортата е като на всяка една торта. Нищо особено. Блат, сиропиране, крем. Пак блат, сиропиране, крем. Измазах я отстрани и цялата снежнобяла тортичка отиде на студено за 2-3 часа, за да стегне добре.
Оттук нататък следва веселата част. Голямото цапотене. С четка напръсках червена боя по тортата, така че да приличат на пръски кръв. За по-голяма достоверност и „течност“ на кръвта, ползвах сладко от малини. Омазах ножа с боя и просто „прободох“ тортата.
Честно казано, крайният резултат надмина очакванията ми. Детето каза „Ееееееееее, мноооооого е яка!“, а няколко дружки на които я показах пробно, реагираха с необходимата доза отвращение и погнуса. Което означава, че съм се справила добре, нали?
Факт е, че вътрешността на тортата може да е всякаква. Ефектът е само и единствено отвън, така че тортата може да бъде приготвена с пандишпанови блатове или пък с червено кадифе, какаови, шоколадови… вариантите са безкрайни. Ако имах повече време (тоест ако бях помислила по-рано) бих облякла тортата с бял фондан. По него кървавите капки ще изглеждат още по-впечатляващи. Както и да е. Ние си имаме кървава торта, така че Хелоуин може да заповяда! Ще го изядем, както се полага!
Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!
3 коментара
Хич не е страшна !!! На който му е страшна да не яде !!! 🙂 🙂
Браво, Креми ! Прекрасно реализирана идея за „вносния празник “ , подплатено с чудесния ти разказ за раждането й . Супер ефектна !И не е гнусно, аз къде – къде по-гнусно изглеждащи неща съм сътворявала. Е, по това не можеш ме задмина!!!
Благодаря ви, Дами!
Хубаво е, че има и по-широко скроени хора, които гледат с усмивка на нещата 🙂