Торта с бадемов крем

Няколко дни обмислях как да направя торта, която безопасно да транспортирам на 400 км и хем да е вкусна, хем стегната, а на всичкото отгоре я исках лека, нежна и ефирна като балерина, тъй като тортата беше подарък за рожденния ден на една красива и фина силфида, която обожава балета. И така се оформи идеята за торта с бадемов крем, който е стегнат и в същото време удобен за работа, а и вкусен.

Целта ми беше да е възможно най-изчистена като визия, но все пак да има богат и интересен вкус, да доставя наслада, каквато човек получава когато гледа балетно представление. Още когато видях тази снимка (само за информация, името на фотографа е Jean Claude Sanchez), знаех, че искам нещо такова – загадъчно, тайнствено, красиво и грациозно.

Не знам доколко се справих с външния вид. Почти от месец съм без пош, което ужасно ме затруднява, особено когато става въпрос за украса на разни сладкиши. А и ограниченото време, с което разполагам, допълнително усложнява нещата. От друга страна, аз не обичам покритията с фондан, които в този случай щяха да ми улеснят живота. Те са много красиви и интересни, но признайте си – ужасно е как всеки ги избутва в крайчеца на чинията си. Дълбоко се възхищавам на творбите на майсторите на фондана, но при мисълта, че целият този труд ще замине в кофата за боклук, направо ме побиват тръпки. Предпочитам домашните ми изпълнения да са с несъвършен вид, но пък всичко в тях да може да се яде и да е вкусно. И така – торта с чист пандишпан и бадемов крем.

Ето продуктите за торта с бадемов крем с диаметър 22 см:

Блат:

5 яйца
5 с. л. захар
5 с. л. (с връх) брашно
щипка сол

За бадемовия крем:

350 г. сирене филаделфия /маскарпоне.
400 г. заквасена сметана
250 мл. млечна сметана 35%
5-6 с. л. пудра захар
150 г. бадеми, предварително запечени
1 ч. л. ванилов екстракт

За сиропиране на блатовете:

около 300 мл. подсладено прясно мляко общо за двата блата

Приготвянето:

Крем сиренето и захарта разбивам на ниска скорост с миксер, добавям заквасената сметана и разбитата в отделна купа млечна сметана. Разбърква се с помощта на шпатула, отдолу нагоре, докато се обединят съставките. Ако не ви е достатъчно сладко, добавете захар по ваш вкус. Накрая добавям ваниловия екстракт. Кремът се разделя на две части. В едната се добавят бадемите, а другата остава бяла и с нея се измазва тортата отстрани и отгоре.

Блат: Белтъците се разбиват на сняг. В отделна купа разбивам жълтъците и захарта, докато утроят обема си и стане пухкав, бледо-жълт крем. Много внимателно и бавно смесвам белтъци и жълтъци. Бъркам с шпатула, а не с миксер, като бъркането е отдолу-нагоре. Целта е всичкия въздух да си остане в сместта. Добавям брашното лъжица по лъжица и бъркам по същия начин – кротко и внимателно.

Прехвърлям във форма с откопчаваща се стена и пека в предварително загрята на 160-170 градуса фурна за около 30-35 минути. Това време е ориентировъчно, защото различните печки пекат различно, но проверете с дървено шишче – ако излезе сухо, блатът е готов. Не отваряйте печката поне в първите 10 минути, след като сте сложили блата.

След като блатът е изпечен и докато е още топъл аз махам страничните ленти от хартията за печене. Ако го оставя да изстине напълно, те залепват и по-трудно се махат, а ми се е случвало да ми откъртят цели парченца. Оставям го на спокойствие да си изстине напълно преди да го разрежа на платки. В случая са само две и е разделен през средата.

Сиропирам основата, намазвам с крем и слагам горната част, която също напоявам.  Оставям тортата да си „почине“ 10-15 минути, за да може добре да попие млякото и едва тогава слагам горния слой. Изравнявам с крем, в случай че има някои кривини или други неточности  и подмазвам встрани.

За украса ползвах целувки, които купих от сладкарницата, и 2 опаковки бели захарни перли, които се продават във всички големи хранителни магазини. За мен е лесно да си представя, че целувките са балерини, правещи пируети, а дългите им феерични рокли се въртят около тях. Ако за вас целувките са си просто целувки, нека се надяваме, че обичате да ги хапвате.

Тортата пристигна при получателката си непокътната, въпреки дупките по пътищата, и похапната с удоволствие. Това е снимка на последното малко парченце, което остана. Изобщо не се сетих да направя снимка на разреза преди това, което е съвсем простимо, когато си се събрал със стари приятели, които отдавна не си виждал. Колкото и да е нефотогенично, малко поразмазано и понакъртено – то е едничкото, което остана.

 Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!