Торта с нес кафе и маскарпоне

Какво да ви кажа………. от доста време чакам да ми кацне повод, че да направя тази торта с нес кафе и маскарпоне. Да, ама не! Първата партида рожденни дни в семейството отминаха, а до следващите е още далеч. Е, не изтраях и я приготвих ей така – без повод, просто за радост на домашните. Ама много й се зарадваха! Толкова много, че аз целокупно ги излъгах, че по рецепта е задължително тортата да престои една нощ в хладилника (което не е много далеч от истината).

Рецептата е от Tasty Treats, а това, което аз добавих от себе си на двете блатчета е по 3-4 с. л. Бейлис, който ми се мотае тук и никой не го пие. Чак капачката на шишетото взела, че се захаросала. Виждали ли ли сте такова нещо??? Голяма борба падна докато успея да го отворя това шише! Как не го пробвах – с едната ръка, с другата, под наклон, със суха кърпа – еее, не! То инат, обаче аз по-инат! По едно време си помислих да го чукна и да му счупя гърлото, ама като се знам каква съм сръчна, най-много да пукна кухненския плот! По принцип рядко чупя, но ако се случи – винаги е зрелищно и на милион парчета. Абе, преборих се, ама се бях изпотила от яд и ако ми давахте по 10 стотинки на всяка недотам-любезна дума, която отправих по адрес на упоритото шише, щях да събера едно 20-ина лева. Веднъж отворено – направо си беше задължително да му проверя качеството на съдържимото, та си налях едно питие и в продължение на две цигари време се успокоявах, че да не ми се пресекат белтъците, ако ги подхвана да ги разбивам така разлютена. Крайният резултат си заслужаваше да се боря като един Котоошо с тъпото шише де. Така че, докато още не съм започнала да пиша продуктите, нека да кажа – изпивайте си питиетата преди да им се захаросат капачките, че после става мале-мила!

Ето ги съставките:

Пандишпанов блат

4 яйца, на стайна температура (моите не бяха чак на стайна, защото вдъхновението да правя тортата дойде внезапно, а аз в такива случай скачам и действам)
4 с. л. захар
1 с. л. нес кафе, разтворено в 1 с. л. вода (ако се чудите топла ли студена ли – аз разтворих в студена вода)
8 с. л. брашно ако са равни.  (ако им правите калпаче, сложете 6)

крем Маскарпоне:
500 г. Маскарпоне
400 мл. млечна сметана 35%
3-4  с. л. пудра захар (ако обичате по-сладичко, добавете по още 1-2 от себе си)
1 1/2 с. л. нес кафе разтворено в 1 с. л. вода

шоколад за украса

Приготвянето:

Можете да изпечете един блат, който да разрежете на две, след като изстине. Аз се заиграх и като никога, изпекох две отделни блатчета, но вие си решавайте. За пандишпана не пиша за първи път. В крайна сметка, това е един от най-популярните блатове за торти. Започвам с разбиването на белтъците, към които добавям щипката сол и две лъжици захар, до твърд сняг. В отделна купа разбивам жълтъците и захарта, докато утроят обема си и стане пухкав, бледо-жълт крем. Към него добавям разтвореното нес кафе. Много внимателно и бавно смесвам белтъци и жълтъци. Бъркам с шпатула, а не с миксер, като бъркането е отдолу-нагоре. Целта е всичкия въздух да си остане в сместта. Добавям брашното лъжица по лъжица и бъркам по същия начин – кротко и внимателно.

Сипвам сместта във форма с откопчаваща се стена и пека в предварително загрята на 160-170 градуса фурна за около 15 минути. Това време е ориентировъчно, защото различните печки пекат различно, но проверете с дървено шишче – ако излезе сухо, блатът е готов. Не отваряйте печката поне в първите 10 минути, след като сте сложили блата. Ако правите само един блат, времето за изпичане ще е около 25-30 минути. Оставям да изстине напълно.

Ако ще ползвате сироп от вода и захар – сложете на котлона да заври, докато захарта се стопи и оставете да изстине.

Сега за кремчето. Маскарпонето с 3 с. л. пудра захар го разбивам с миксера, но на най-ниска скорост и добавям разтвореното нес кафе. То е гъсто като екстракт, но пък оцветява моментално. В отделна купа разбивам сметаната с 2-3 лъжици захар и после смесвам с маскарпонето.

За сглобяването – не е нужно да обяснявам. Ако блатът е един – режем през средата. Ако са два – още по-лесно. Сиропирам, мажа щедро с крем, отгоре блат, пак сиропирам, пак крем. Накрая измазвам отстрани и облепям с нарязан шоколад. Факт е, че е добре тортата да пренощува в хладилника, за да може да си поеме ароматите. На следващия ден е едно истинско вълшебство! А след като го казвам аз, която твърди, че най-добрият приятел на човека е кюфтето, може да ми се доверите, защото аз торти не ям. По принцип. От тази, обаче, ядох. При това – с удоволствие!

  Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!