Паниран цвят от тиква и градински (не)знания

Изумих близките си вчера като им сготвих паниран цвят от тиква . Някои от вас може и да знаят, че цветовете на тиквата биват мъжки и женски. Аз не знаех. До вчера. Докато си заливах килимите с вода и си правехме аквапарк по селски, дочувам обясненията на майка ми за цъфналите тикви. Кой да ти предполага, че многоуважаваната от нас Госпожа Тиква е такова интересно растение и има женски, че и мъжки цвят. Не че няма логика, но обгърната от градското си невежество и през ум не ми беше минало да поразсъждавам. Женските цветове раждат тиквите, а красавците на снимката са мъжки екземпляри. Познават се по това, че имат дълги тънки дръжки.

Като разбрах, че от тях тикви няма да се родят, съдбата им беше вече решена. Гръмогласно обявих намерението си да ги сготвя, което ми обявление се посрещна с много смях и директно съмнение, придружено с вълни от недоверие от страна на мъжа ми. Вървях край оградата, обирах никому ненужните цветове (ако не бях се намесила щяха да заминат в боклука) и авторитетно обяснявах как още преди години съм гледала по италианските телевизии как хората ги готвят, хапват си ги и щом досега италианците не са се затрили, значи не е толкова страшно!

От всичко това забърках пълнеж. Ако се чудите хлябът за какво е, ще ви отговоря, че от години слагам по филийка хляб, когато правя пълнеж с яйце и сирене. Трохите уплътняват пълнежа и след това изобщо не се усещат.

Ето ги цветовете. Вече напълнени и в очакване да бъдат поднесени на невярващата ми фамилия.

И ето я – Нейно Величество Тиквата! Тази е наистина величествена! Пораснала е повече от метър и е галеницата на фамилията. И сега е чаровница, но всички я чакаме да се сдобие с оранжевото изящество, така присъщо на кралското й потекло!

Липсват снимки на доматите, патладжаните, краставиците и на знамето, което гордо обявява от асмалъка, че собствениците на „ранчото“ са в резиденцията си, портата е отворена и всеки, дошъл с добри намерения ще бъде сърдечно приет!

Връщам се обратно при цветовете от тиква. Овалях в яйце, после в брашно и запържих до златисто. Нащърбеният, очукан стар тиган отдавна е предмет на спорове – да бъде ли изхвърлен или не. Аз продължавам да го защитавам и не давам да се издума да се отървем от него. Много по-атмосферно се готви в него, много по-автентично и как вкусно става храната….. дали заради въздуха, дали заради мястото…. не знам.

Ето ги. Нежни и вкусни. Изядени с удоволствие, възклицания и смях на масата под ябълката. Така ще завърши днешната ми ОДА за Тиквата и нейните цветове. Опитайте, ако някога имате възможност и няма да съжалявате!

 Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!