Шницелът е една цяла епопея! Изобщо не си мислете, че сплесканите, панирани кайми, които всички сме яли имат нещо общо с негово величество Шницелът! Според Wikipedia Шницел (на немски: Schnitzel) е традиционно средноевропейско ястие, приготвено от начукано на тънко месо.
Сегааааа…. „Виенският шницел“, обаче, не е същото като „Шницел по Виенски“. Виенският е от телешко, а „по виенски“ от свинско (или друго) месо. Естествено, не мога да подмина „Шницел натюр“, „Шницел по милански“, „…. по ловджийски“ и куп други разновидности, но у нас с пренебрежително свиване на рамене се отнасяме към вегетарианските разновидности, а спомените ми от детинство за шницелите от кайма в училищната столова, които плуват в мазно, до ден днешен ми докарват тръпки.
След като отминаха великденските празници, агнешкото е изядено и козунаците са на привършване, време е за поредната серия скоростно готвене. Ами да! То, за жалост, не става цял ден да си по разходки и вечерята да се сготви сама. Идеята за тези шницелчета е оттук, но си признавам, че не съм спазила рецептата много точно.
Продуктите:
Месото го начуках тъъъничко, овкусих със сол и пипер, сок от половин лимон и го оставих в хладилника за около час. Филиите (без корите) и пармезана смлях в блендера. Докато изчаквах да се овкуси месото нарязах морковите на ивици и ги сложих във фурната да се запекат, но им полях 1 с.л. зехтин. Месото потопих в разбитите яйца, след това в сместта от хлебните трохи и пармезан и пържих по 1 минута от всяка страна.
Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!