Днес е ред на брауни. Ябълково. И чийзкейково. И неприлично вкусно. Преди време бях правила едно червено кадифе, но идеята за днешното брауни дойде след последното пиене на чай с приятелки.
На витрината на заведението примамливо се кипреха 3-4 вида сладкиши и разбира се, ние поръчахме от всеки един за проба. Е, браунито беше голямо разочарование. Сухо, твърдо, уж с малини, ама те толкова пресъхнали и мумифицирани, че започна едно гадаене – що е това нещо в сладкиша и дали става за ядене. Направо ще си кажа, че трябваха чук и длето да го разкъртим това брауни. Корава работа! Даааа…..
И оттогава ми се върти в главата идеята за ябълков сладкиш, но с шоколад. Нещо като брауни, но не съвсем, да има фин вкус и аромат, да не тежи, а в същото време да е плътен и наситен като усещане. И, естествено, да не ни трябва кирка, за да го хапваме.
Хубавото на ябълките е, че са налични през цялата година, така че не се налага да обикаляте магазините, а ако имате ябълково дърво в двора – още по-добре!
Ето ги продуктите за тавичка 28/16 см.
Започнах с ябълките, които обелени и нарязани на средно големи парчета, сложих на котлона заедно с рома, лимоновата кора, лимоновия сок и 2/3 ч. ч. захар. За 10-15 минути те омекват достатъчно и течността се изпарява. Оставих ги да се охладят малко докато разбъркам кексовата част.
На водна баня разтопих шоколада и маслото. Разбих 3-те яйца със захарта и към тях добавих стопените масло и шоколад. Добавях на тънка струйка и на части и разбивах с миксера, но на по-ниска скорост. Накрая ваниловия екстракт и брашното, но вече разбърках с тел, а не с миксер.
Пюрирах ябълките с пасатора, към тях добавих изварата, пудрата захар и 1 яйце и всичко това пасирах до гладка смес. Искам да подчертая, че за ябълковата част е важно да се изпари течността, която отделят при топлинната обработка, за да не стане твърде рядко пюрето.
Подмазаната тавичка я застелих с хартия за печене. Излях кафявата част, но си оставих 3-4 лъжици от нея. Върху нея излях ябълковото пюре, а после с лъжицата добавих остатъка от кафявата смес и поразбърках леко, за да се получи мраморната шарка.
Пекох на 180 градуса в предварително загрята фурна за 45 минути. Знаем, че различните фурни пекат различно, така че – проверявайте до суха клечка. Оставих го да си изстине в тавичката и след това нарязах. Получи се точно това, което търсех като вкус, консистенция, усещане и аромат. Лека шоколадова част, с деликатно усещане за ябълка и ванилия и цитрусова нотка от лимоновата кора.
Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!
Вижте още:
Щрудел с готови кори за баница
Ябълкова торта с карамелен сос
Шоколадов крамбъл с круши и ябълки
10 идеи за кекс – бързо, лесно и много вкусно
Най-вкусното брауни с орехи и бърбън
7 коментара
Харесах си рецептата и след цял скучен работен ден , запретнах ръкави и си казах : е , сега вече и аз като скопосна домакиня ще спретна десертче, ама не какво да е , ами на Кремито вкусните рецепти. След първото изречение от упътването , тутакси изпаднах в задълбочен анализ от тази част на текста : „Тавичка 28/16 „. Креми, пропуснала си още едно необходимо нещо : рулетка !!!!. С моя скромен опит в правенето на десерти , идея си нямам кое колко сантиметра е . Моя поглед върху тавичките е колко човека ще могат да похапнат, /ако въобще става за ядене / , ама тия 28 см…Грабнах рулетката , измерих всичко налично и след като големия ми син сметна лицата на геометричните фигури , ми посочи правиланата тавичка. Дотук добре ! В това време малкия ми син ме окуражаваше непрекъснато : “ Мамо, въобще не се хващай ! Няма смисъл ! “ Но , аз , категорично заявих, че в името на любовта съм готова на всчико !!! Нали, чакам татко им . Отутк нататък нямах никакъв проблем , всичко си обяснила чудесно и лесно. Сложих тавата в печката и след първите спокойни 45 минути на печене , настана едно дълго и мъчително припичане. Не спрях да топуркам до фурната и да тикам клечките ,щото нали така пише. Брех, да му се не види , все ми остава по клечката. След кратък размисъл по темата дали да го ядат в неприятно овъглен вид или с лъжичка / ако се наложи / изключих фурната . Не знам дали е станал – по едно време ухаеше чудесно и децата веднага искаха да пробват , но аз ги спрях. Щ пиша като го орежат и го пробват. Добре, че при моя мъж любовта не минава през корема ! Но аз съм нахъсана и ще продължавам да опитвам !! А ти продължавай да ни даваш светъл пример !!!!!
Абе вие тука страхотни писателки сте! Не знам ще направя ли някоя рецепта от тези,ама ще се абонирам да ви чета -страхотно позитивно ми действате!Направо сте си сбъркали професиите-пишете!Всичко ,написано от вас,ми звучи и интересно ,и вкусно!Дерзайте! Аз ще ви чета и ще ям от…картинките!
Здравейте,Кремена!
Наскоро попаднах на вашия блог и мога само да съжалявам,че не съм попаднала тук по-рано! 🙂 Ако искайте,вярвайте, но с вашите усмихнати и прекрасни рецепти лягам и ставам!Вечер, когато моите две принцески заспят, щъкам усилено из рецептите ви, коя от коя по-цветна и примамлива. Сутрин пак ровя и преглъщам с наслаждение ;). И ето че вчера приготвих вашето уникално ябълково-чийзкейково брауни, и да си призная, повече няма и да посегна да направя обикновеното! Моят миксер,по-точно приставката за пасиране,не беше много изрядна, та моите ябълки останаха на ситни парченца, но пак се получи великолепно! Малко кривнах от рецептата, добавяйки към задушените ябълки щипка канела, но не толкова,че да им превземе вкуса. 🙂 Домашните ме гледаха с безмерна любов след първата хапка :). Благодаря ви за прекрасните рецепти, със сигурност ще опитам и други! Изчетох всичко публикувано и с радост установих,че и вие като мен сте страстна почитателка на Негово Величество Кюфтенце-то :). Тъй като по равно живея в Бурса (съпругът ми работи там)и в София, с удоволствие бих ви поканила,ако имате път натам,и,разбира се, в едни по-спокойни времена:),да похапнем едни турски кюфтенца с блаженство,там кюфтетата са издигнати в култ,и никой никога не би си позволил да разваля крайния резултат с некачествени продукти,ще ме разберете,ако сте ги опитвали там, независимо в кой град.Тук за съжаление, само домашно приготвените кюфтенца са ми вкусни, но, разбира се,има и много приятни изключения навсякъде из родината ни. Там,където ги правят с желание и майсторлък,винаги стават :). Както и всичко,което приготвяте вие! Желая ви много,много здраве и творческо вдъхновение, за да радвате очите и душите ни! Сърдечен поздрав, Креми!
Привет, Марта,
от сърце благодаря за прекрасните думи! Искрено се радвам, че ви е уютно и приятно тук, че намирате нещо полезно и най-вече, че правите щастливи близките си.
Турските кюфтенца са на особена почит у нас и е много смешно, защото синът ми отказва да си поръчва какното и да е друго, когато сме в Турция. Силно се надявам обстановката да се успокои в най-скоро време и пак да се пътува спокойно.
Прегръдки и поздрави за цялото ви семейство!
Благодаря ви от сърце,Креми!Да са ви живи и здрави всички вкъщи,и много щастливи,но няма как да не са с такава кулинарна фея като вас!:)
Здравейте! С какъв друг плод би станал сладкишът? С тиква дали ще се получи?
Здравейте, Нина,
за тиква, препоръчвам ето тази рецепта. Много е вкусно!
https://www.cookwithasmile.com/мраморен-кекс-с-тиква/